Стефан Иванов

wintermusik

Posted by admin - 18/12/09 at 11:12:11 am

http://www.youtube.com/watch?v=wkbf1-cVUuY

l’important c’est d’aimer

Posted by admin - 17/12/09 at 03:12:29 pm

запълване близост пречистване премиера преодоляване

Posted by admin - 16/12/09 at 04:12:45 pm

запълване

през септември
за да не потъна в дупка
която донякъде сам съм издълбал
реших да я запълня с подръчни материали
възползвах се от всичко
което ми се изпречеше пред очите
като възможност или решение

- тръгнах на планински поход рано в една събота сутрин
не знам откога не бях правил подобно нещо
хванахме с един приятел автобус
ходихме дълго пеша докато стигнем правилната пътека

ругахме хората които ни казаха
че никога няма да намерим пътеката
щом няма кой да ни заведе
чудехме се защо ни го бяха казали
а просто не ни упътиха

- същият следобед гледах козата или коя е силвия на явор гърдев
директно от таксито влязох в театъра
нямаше места
седях на пода
публиката съставена само от театрали журналисти и критици
ми изглеждаше красива и жизнена
колкото е разбито хале с откраднати керемиди
постановката и разговорът
с едуард олби на пресконференцията ми харесаха
той е жизнен интелигентен талантлив авторитарен
с чувство за хумор и с ясна представа за собствената си значимост

- бях и на разговора с него след прожекцията на
кой се страхува от вирджиния улф в дом на киното
и тогава останах със същото впечатление

- гледах и гълъбът на деси шпатова
снежина петрова не казва нито дума
но и тя и владимир пенев са страхотни

- същата вечер бях на концерт в чешкия център
jazz extempore project
англичанка на пианото
холандец от индонезия на баса
хърватин на китара и акордеон
и българин барабанист

- получих есемес – „синдром на даун браун”

- редовно ходих на стрелба с бойни пистолети
рюгер берета зиг-зауер макаров

- снимаха ме за предаването на росен петров по бтв
как стрелям и чета поезия

- снимаха ме за предаване по про бг
как чета поезия в мазе
сред прах и тръби

- бях и на обърни се с гняв назад
фамилията на режисьора е кастратович
пиесата наистина беше отвратителна и импотентна

- гледах и сънят на гогол
/отново със снежина петрова/
след като се запознах с една от актрисите
които играят в постановката
тя е барманка в малко приятно заведение
оказа се че ме е виждала някъде
пусках музика в бара до три часа
появи се и един приятел
който все още търси купувач за испански замък
който е близо до невероятен усамотен плаж

- ходих на бейбифейс клан в бекстейдж
нямаше много хора
може би и затова ми хареса толкова
свириха кавъри на velvet underground
i’m waiting for my man и heroin
и digital на joy division

- бях почти пред припадане
когато на премиера на книга
прочетох разказ от десет страници
пред около двеста човека

- в 11 сутринта
гледах за втори път
след париж
антихрист
на кино

- гледах геймър смъртоносен враг и двойници на кино
само за да не седя вкъщи
и в двата дни валеше
и имаше мъгла

- ядях сандвичи
докато един приятел
завършваше романа си пред очите ми
а аз слушах гаджето му

- имаше дни в които гледах
по шест-седем филма и сериала

- бях на гости
когато гледах фактотум и приказка без край
и пиех чай с много мед и хрупах шоколадови бисквити

- в един слънчев следобед
ходих пеша през хаджи димитър орландовци гробищата
сточна гара сливница лъвов мост раковски и шишман
за да видя накрая някак неуместната на всичко останало
цветана манева да крачи аристократично край дупките

- бях на прожекция на документален филм за мариус куркински
в деня в който навърши четирийсет
един от малкото актьори които могат да играят
толкова класически маниерно и с преиграване
и това да няма никакво значение
освен да е причина да им вярваш още повече
на думите и жестовете
и да забравиш че това е игра

- имах неочаквана призрачна болка на вси светии
бях на гости на приятели в студентски град
и изпаднах в паника че изпитвам болка
на едно много деликатно място
притесних се още повече когато
след като излязох от тоалетната
ми направиха забележка за това къде все още е ръката ми
даже не бях усетил
петнайсет минути по-късно
нямах никаква фантомна болка

- отново гледах контрабасът
този път с майка ми
смях се
въпреки че бях прекалено успокоен

- гледам формула 1 на гости
правя дълго интервю
което най-вероятно никога няма да излезе
пием чилийско вино с интервюирания
слушаме джаз
после обядваме пилешка супа

- прекарвам с един определен приятел
стотици важни часове
в разговори разходки гледане на филми
и ядене на пуканки
благодаря

- двама приятели ме държат да не падна
в девет часа вечерта правя пируети по улиците
след като бях пил достатъчно бира текила
и сок от грейпфрут и ананас
исках да отида на концерт в бнр на сърби
които свирят странен джаз
пуснаха ме без никакъв проблем в сградата на радиото
но създадоха неприятности на единия човек
който допреди малко ме държеше да не прегърна асфалта

- бях на представянето на апостолов
романът на сибиле левичаров
и не мисля да го прочета

- гледам източни пиеси
няколко седмици преди да излезе
въпреки че бях сънен напрегнат и изморен
филмът ми хареса
въпреки няколко сцени
но това е без значение
жизнен и нахъсан е в това да разказва истории
малко се притеснявам от начина
по който се държах с момичето
с което го гледах

- не отивам само на японски куклен театър бунраку

- пренасям стотина плочки за баня
и няколко чувала с лепило за тях

- в полунощ помагам в пренасянето на два матрака и радиатор

- ходя на пикник в борисовата градина
имаше
хубава компания
домашни банички и торта с много шоколад
бяло македонско вино от тиквеш
и френско розе

- няколко пъти вечерям страхотно
и с двама приятели психиатри
дълго разговаряме
слушаме бийтълс
заспивам спокоен

- една сутрин се изплаших
когато до ректората чух сирените
механичен глас говореше за тревога за нарушени граници
а преди малко ми бяха отказали навлизане
в нечии други граници
след като бях стигнал до там
че да почукам на вратата и да вляза
за да кажа какво искам

това със сирените се оказа учение
сякаш че и другото също

- прослушвам аудиокартичка от 11 септември 2004

- чета стари писма
затъвам в дупката
правя още неща
всякакви неща

но ми трябва и
близост

получавам я от жена
с която не само че не вярвах че ще се видя
но и не мислех че ще ми вдигне телефона

видяхме се на одеон
нямахме почти никакви пари
и двамата бяхме събрали монетите вкъщи
отидохме в борисовата градина
купихме си бира и цигари
седнахме в беседка
тя разказа за своите неща
аз за моите

гърдите й бяха по-големи
отколкото си спомнях

разказа ми как родителите й помислили
че е отвлечена
а тя спяла пиянски в стаята си

разказа ми
за дългото си пътуване из италия
за фестивалите на които е ходила
за безкрайното море
за зарязаните бизнес планове

една вечер
малко след това
изпихме бутилка траминер

/не е ли смешно да има винарна хан крум
след като същият е известен с това
че изкоренява лозята/

четох й неща за нея
всичко беше естествено
погледите ръцете и езиците
бяха там където трябваше да бъдат
после не бяха
и сега - днес дори
също не са

но се запознах
напълно случайно с друга жена
която обича да пие вино

в колата на приятеля който ни возеше към партито
гледах тила и късата й коса
слушах пинк флойд от касетофона
и ремъка или каквото и да е на автомобила
който звучеше като струнен квартет
с инструменти от ръждясало желязо

към два часа слушахме играта свърши на атлас
и се заливахме от смях на пода

нещо и в момента не знам какво
започна тогава

но остават
пречистване и премиера

за да имам премиера
трябва да имам книга

за да се изчистя
трябва да вляза там където
е пълно с неща които болят
при допир - дори от четене

прочетох целия си дневник
нямах време и сили за всичките
тетрадки бележници и хвърчащи листчета
които се натрупаха през годините
и до тях ще стигна в някой момент

събрах и преработих някаква част
от текстовете които звучаха подходящо

напечатах ги
разпределих ги по теми
къси дълги сезони любов и други
подредих ги така
че да имат логика помежду си

пратих книгата
направихме и снимките
за корицата с яна лозева

премиерата мина
минаха всички неща
които бях записал на жълти листчета за бележки
и бях лепнал на синия гардероб

в деня на премиерата на книгата ги отлепих

само листчето с преодоляване
остана да виси залепено
макар отдавна да не беше

но това не става бързо
не става и окончателно

патологичната нужда да имаш това което нямаш
и да бъдеш с този с който искаш да си

това сякаш е преодоляно

заедно с няколко други неща

но това което остава
е
то просто остава

както и да се нарича
и каквото и да е

апокалипсисът идва в шест вечерта

Posted by admin - 16/12/09 at 12:12:26 pm

Search