Стефан Иванов

das leben in berlin ist wunderbar

Posted by admin - 17/08/08 at 11:08:22 am

димитър воев пее:

на път сме тръгнали
но пътят е във нас
и карта няма
няма пътен знак

берлин берлин
обричам те сега
в един шинел изтъркан
чакаш своята душа

берлин берлин
в пътека от съдби
по улиците нощем моля
стъпвайте сами

 

 

 

 

димитър воев пише:

отвъд смъртта

I I I
берлин е особено място. нещо символично има в този град.
достатъчно студен и красив, за да може да бъде определен категорично. може би такова е просто моето впечатление. вече десет дни бях там. купих си от берлинския битак едно старо яке и с него се чувствах много добре. пари нямах много, затова предпочитах разходките. „кудам щрасе” е приятен за очите на всеки, който се чувства европеец. вървиш и гледаш света около себе си, който е пропит с дъха на една нова култура. тя носи всичките визуални предизвикателства на своето време. на мен ми беше леко. чувствах окото, което наблюдава. смрачаваше се. аз се сливах с тротоара, след това проблясвах сред рекламите на витрините. накрая се разливах в тълпата, разтягах се от удоволствие и се събирах в себе си. така на един ъгъл видях нея. познах я веднага и се смутих. това беше природата. беше обута с червен чорапогащник, къса пола и високи черни ботуши. отгоре имаше късо палтенце от неизвестна за мен кожа, под което се виждаше голямо деколте. дрехите й бяха скъпи, но стари и износени. беше студено. отдавна вече я гледах. тя се приближи и с леко призрачна усмивка ми заговори. учудих се, че разбирам думите и защото в този град това не ми се случваше често. тя говореше на някаква смесица от славянски наречия. такъв изказ не бях чувал, но я разбирах. тя ми каза, че е от славянски произход. аз наистина се обърках, защото не бях предполагал, че това е възможно. обясни ми още, че е най-добрата проститутка в района, но за мен щяло да бъде без пари защото съм пратен. подаде ми ръка и ние тръгнахме. видях, че е красива. завихме на първия ъгъл. тя ме целуна и продължихме. обясни ме, че с мен цялата история ще свърши. нямах сили да се противопоставя. вървях без да се замисля. влязохме в тъмен вход. тя пусна лампата. качихме се на третия етаж. на вратата не пишеше нищо. тя отключи. в стаята беше хладно. приглушена светлина идваше отнякъде. чувствах се замаян. в полутъмното тя се съблече. помогна ми и на мен. обзе ме еротична възбуда. целунах я няколко пъти. после легнахме на кревата. сега щях да се любя с природата и целият космос щеше да ми се възхищава. а после всичко щеше да свърши. последното нещо, което си помислих беше: „сбогом, берлин”.

*на снимките е много близък берлински/български човек*

пощенски картички

Posted by admin - 10/08/08 at 03:08:24 pm

това е съвсем новият албум на макс рихтер
официално излиза на 25 август
24 кратки трака
най-дългият е 2:52

концептуалната идея е това да бъдат
класически композирани рингтонове
за мобилни телефони
изсвирени от
струнен квартет
соло пиано
акустична китара
транзистори
радио на къси вълни
винилни шумове

рихтер казва че не гледа на това като на албум
а като на използване на рингтона като средство
за по-течно и свободно музициране

музиката е за
вътрешните неща
които лесно се свеждат
от уникални събития
до общи клишета

тя е и за:
- усилието да се удържа
аурата на единствените моменти
които не са масово производство

- личната пощенска картичка
изработена изговорена преживяна
ръчно в един екземпляр
със съзнателно и избрано поведение и мислене
а не купена заради
културната индустрия и по инерция

музиката е минималистична
начупена на оформени
макар незавършени и изплъзващи се
части
и е като:

- кратка бележка за настоящето
състояние на нещата

- записка на съня след събуждането

- неясни вглъбени мисли

- мементо за момента

- географска карта от
разхвърляни като приказни трохи
чувства асоциации екзалтации
за да не забравиш пътя обратно
към място което
вече не съществува
освен в теб

- нахвърляни внезапни спомени
зад които стои нещо по-голямо и дълбоко
което думите отварят
но не могат да обхванат

рихтер сравнява композициите с
облак водни капки и кристали
шепа конфети
съзвездие фрагменти

сравняват рихтер с
тарковски
пруст
бенямин
пярт

сайтът на проекта
където могат да бъдат чути траковете
към всеки има съответна снимка/картичка
http://www.24postcards.co.uk/

на първи октомври ще има концерт в лондон
http://www.kingsplace.co.uk/music/opening-festival/beyond-the-loop

 

това са пощенски картички от последното пътуване:

 

буковски уайлд и рембо
близки и далечни по
сексуален литературен
и всякакъв начин

купих картичките от tacheles
http://super.tacheles.de/cms/new_site/history_start.php
в бара на третия етаж звучеше portishead
светлината беше червена
и не можех да не мисля за нея
с която сме слушали тази музика
както и колкото трябва

вече беше вечер
вечерта
можеше да се разтегне
до вечно припомняне
ако не бяха сменили музиката

в двата малки киносалона до бара
даваха dead man и night on earth
на джармъш

одри лайза марлене и лия
последната е най-непозната
за нея друг път

гледал съм кабаре десетки пъти
саундтракът съм слушал стотици
обожавам да имитирам конферансието
на джоел грей
http://www.youtube.com/watch?v=_D7AebhY4qg

това е алън къминг в нова интерпретация
http://www.youtube.com/watch?v=5RF-AFJ5VFs

слушах именно willkommen
когато кацах на летище тегел

- партитура на джон кейдж
music for piano 4-19 (1953)
- чембало от 1767

в музея на музикалните инструменти
имаше какво ли не
включително и рентгенова снимка
на гигантски орган -
цялата му вътрешност беше
видима и надписана

имаше и студио
в което
тя свири
аз издавах шум
на стейнуей и
на спинет от 1760

първият път когато чух
термина ерготерапия
/превеждаха ми cv-то
на луд немски младеж/
си помислих че се използва за хора
които са по средата -
не мислят
не съществуват -
те са следователно
което обаче няма причина и следствие
просто тяхната връзка с реалността и смисъла
не че е непостоянна
просто не се допира с нищо
завръзката в живота им отсъства
срязана е пъпната й връв
сякаш всичко е изгубено в безтегловност
не могат да свържат двата края
бродят посредствени
като случайно образували се
призрачни структури
скитат безкрайно отдалечени
като несвързани с нищо свободни електрони
помислих си че терапията се състои
в това на тези хора да им бъдат избирани
причини и следствия
защото самите те не могат да се справят
с тази спонтанна
в същността си
и естествена
като дъжд и дъга
задача

всъщност не е точно така
http://en.wikipedia.org/wiki/Ergotherapy

- египетска котка
- духов инструмент
който се казва serpent/змия
- вълшебен кон

това е инсталация на менаше кадишман
в еврейския музей в берлин
казва се паднали листа -
10 000 хиляди метални лица
по които трябва да се ходи
стърженето плачът шумът
който се вдига на височина 20 метра
е като фуга на смъртта
като реквием който мъртвите свирят с телата си

още ще пиша за преживяванията си в тази сграда
архитектурата на даниел либескинд
наистина ме потресе

много хора питат
къде е остатъкът от музея
когато влязат в немския гугенхайм
защото не е гигантски и внушителен

картината е на eduard wiiralt
казва се кабаре
и е от 1931
създадена е в париж
а авторът й до санкт петербург
родителите му са естонци
учи в талин
живее и умира във франция
погребан е в пер лашез

какво направиха кейти и момчил

Posted by admin - 09/08/08 at 05:08:32 pm

познавам момчил още от гимназията

и доколкото знам
в момента си стяга багажа
или вече пътува
за обсебилата го
по прекрасен начин
виена

в настоящия брой на капитал лайт
му излезе разказ
http://www.capital.bg/show.php?storyid=535390

това е негова повест/новела/кратък роман
http://liternet.bg/publish17/m_milanov/kraj/index.html

и блога му
http://chilly.blog.bg/

what katie did на the libertines
е веселата песен на лятото ми

shoop shoop
shoop
de-lang-a-lang

http://www.youtube.com/watch?v=XhnK5zXOwL8

but since you said goodbye
polka dots fill my eyes
and I don’t know why

най-вероятно десени на точки
напълват очите му
защото навсякъде вижда
само кръгли нули и безсмислие
след като кейти си е тръгнала

почти ненавиждам дрехите на точки
и почти недовиждам
след като са ми се изпречили

тарковски пярт кински и пазолини в берлин

Posted by admin - 09/08/08 at 04:08:48 pm

 

в берлин си купих тази невероятна книга
с 24 есета посветени на тарковски
и стотици кадри от негови филми

няколко дни след като отидохме до потсдам

ме побиха тръпки
когато видях заглавието
на един от текстовете -
тарковски в берлин

той е бил в града през март 1984
отседнал е в двореца глинике
който също е до потсдам

за да достигнеш пеша тази сграда
парковете и градините около нея
трябва да преминеш през моста глинике
известен като мостът на шпионите -
по време на студената война
сащ и ссср три пъти са разменяли
свои шпиони на него

тарковски е живял тук няколко седмици
разговарял и дискутирал е
почти единствено със студенти
но и с двама свои приятели -
преводача му ханс-йоахим шлегел
и писателя фридрих горенщейн
съсценарист на соларис
който е завършил сценария на hoffmanniana
филм за писателя е.т.а. хофман
идея за която тарковски
пише в мартиролог-а си още на 14 април 1978-а

проектът никога не се реализира
също както филмите за и по
доктор фаустус
свети антоний
хамлет
престъпление и наказание
йосиф и неговите братя

това е статуя на същия хофман
държи змия с фес

скулптурата е толкова добре
скрита и прикрита в храстите
че първо си помислих -
това е ексхибиционист

арво пярт изникна
също толкова неочаквано
в берлин

на улица чието име е смесица
между щъркел и винкел
в апартамент
в който вечеряхме вегетарианска храна
разговаряхме наистина приятно
и в продължение на часове

именно там
където влязохме със слънчоглед
който подарихме на майката и дъщерята
е живял през цялата 1981-а
и пярт

той все още живее някъде в берлин

връзката между пярт и тарковски
не е само естетическа и религиозна
но и географска -
сталкер е сниман край талин
а пярт е естонец

представям си как работят заедно
или разговарят мълчаливо

за съжаление
както през 1981-а пярт няма завършена композиция
така и те двамата никога не са
и никога няма да направят нещо общо

 

видяхме този плакат на клаус кински
точно когато излязохме
от метрото в един дъждовен ден

свалихме друго копие
чието лепило не беше изсъхнало

пет минути по-късно
седнахме в бар
в чието меню имаше само тези сандвичи
пихме малцова и джинджифилова бира

носихме плаката по улиците
в самолета
за да бъде сега на стената

http://www.youtube.com/watch?v=ZNSfiho54rM

това е краят
на документалния филм на вернер херцог
my best friend: klaus kinski
танц/опитомяване на пеперуда

http://www.youtube.com/watch?v=gTgDXu_Nhys

това е една и съща сцена от фицкаралдо на херцог
първо са мик джагър и джейсън робърдс
след това е клаус кински
който заменя и двамата
след като робърдс се разболява
а джагър отива на турне с ролинг стоунс

кински ги кара да изглеждат жалки

снимката на херберт тобиас -

в скута на кински е седнало момче
със затворени очи

то се казва томас харлан -
роден в берлин през 1928-а
баща му е нацистки режисьор
като малък се среща с хитлер и гьобелс

през 1948-а отива да учи философия в париж
сприятелява се с
жил дельоз мишел турние пиер булез
и кински
пише поезия проза режисира филми

архивните му разследвания от 60-те години
довеждат до арестуването на хиляди
немски военни престъпници

и за книгата -

в преди изгрева
когато итън хоук и жули делпи
се запознаха във влака
той четеше нуждая се от любов
автобиографията на кински
тя - антология на жорж батай -
мадам едуарда
история на окото

кински е живял в ексцес и страст
батай пише за същото
за еротизма
за крайните и интензивни моменти
в които се усеща и преживява живота
за да се отиде отвъд
и до смъртта
на живо

в долния десен ъгъл на плаката
има адрес на сайт
www.sox-berlin.com

 

на сайта е обяснено -
защо инсталацията се казва PPPWABIB
защо е на улицата
защо има гигантско ухо зад витрина
защо звучат интервюта на пиер паоло пазолини

http://www.dailymotion.com/relevance/search/pppwabib/video/x663kj_pppwabib_creation

запис на пърформънса в марсилия

Search