тази жена е континент

bg + eu=snafu=?


така е изглеждала софия на нова година


а за тази мътна /извинявам се/ снимка
бих могъл
да кажа няколко неща:
- синьото /цветът-символ на стария континент - постепенно през вековете е изместил червеното и бялото/ е като фалосен символ на всепроникващата идея за обединена европа
- горната идея прониква едновременно в бг и ес пространство т.е. и двете хетерогенни пространства създават едно хомогенно - това на всеобщата пенетрация и фасцинация
=> situation normal - all fucked up
/на всичкото отгоре - точно на покрива - има нещо което прилича на зелен радиационен еякулат - това е логото на фонд републиканска пътна инфраструктура/
бих могъл
да кажа горните неща и по друг начин

робърт антън уилсън е починал
http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Anton_Wilson

his name is john /не revelator а просто човек - за някои сексуален за други просто градски/

хепи съм че си имам засега най-пълния албум на ян саудек
http://www.taschen.com/pages/en/catalogue/books/photography/all/facts/01378.htm

играх боулинг и на trivia machine с приятел който вече се върна в германия

наложи ми се да слушам как името ми е пято на няколко гласа вместо мелодия и текст на песни и теми от саундтраци на джеймс бонд
след това поради бяла причина /не сняг и не пърхот/ почти тичах по извиващия се нагоре булевард

пуших цигари sobranie които приличат на шарени пастели и не оставят никотинов и катранен послевкус

утре ще гледам престиж

най-сетне започнах да чета дни образци на кънингам

в една редакция получих закъснял новогодишен подарък под формата на 50 латексови торбички с аромат на ванилия

днес бях на нещо което ми се стори по-смешно от монти пайтън:
четене в столична библиотека на славейков

жени

преди няколко дни се прибирах към вкъщи след като с един приятел бяхме гледали европудинг
/брррр ромен дюри и одри тоту станаха много добри но не и с този филм
дразнещо в него беше и това че нито един път не прозвуча цялата no surprises на рейдиохед - все едно са платили правата само за минута и половина
cecile de france ми хареса най-много във филма/
той ме попита нещо за сто години самота и дали мога да му я дам
аз му разказах как преди няколко години бях дал поскъсания ми екземпляр на един човек който след това ми го върна чисто нов
та след половин час изпълнен с подобряване на рекорди на trivia machine без чийтване
ходех по раковски и видях същият човек
висок почти метър и деветдесет хуманоид от женски пол
изчерви се в алено отвъд ушите си и ми каза добър вечер гледайки в земята
аз я почуках по корема с дървената дръжка на чадъра която е като тенис ракета
и продължих да ходя и да пуша без да се обръщам или да свалям ръкавиците си
все пак това е улицата на театрите
и сцената трябва да е театрална
и завесата трябва да падне драматургично

вчера видях страхотен фото албум който ще си купя тези дни

а онзи ден гледах цикъл снимки на мерилин монро направени от milton greene
тя не е клишираният секс символ
а е наблюдаваща но и със съзнанието че нейният профил е детайлно изследван от фотографското око
тя е със сламена шапка - като за господа които танцуват туист
с кожено палто което придържа с дясната ръка
с плътни червени устни
зряла жена преживяла и постигнала много
незабравяща позата но и искреността си /главно в страданието изпълнено с питиета хапчета и тръгващи си или прииждащи мъже/

тези снимки ми напомниха на първите кадри на l’amant на ано по дюрас
нейната шапка е филцова с плоска периферия тъмнорозова на цвят
с широка черна панделка
с рокля от износена естествена коприна без ръкави която почти прозира
тя е на 15 но скоро ще прескочи съзряването
още тогава в нея е имало отредено място за желанието
онова желание
лицето изпълнено с наслада непознаващо онази наслада
още тогава лицето й предвещава бъдещото алкохолно лице

мерилин и маргьорит дюрас все пак имат нещо общо

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.