Богдан Русев, списание Егоист, за поезията ми

…поезия, като хип-хопът на Дъ Стрийтс - мрачни, забавни, остроумни, лирични, самоиронични, произведени без видимо усилие.

Биляна Балева, списание Интро, Аз сред новото поколение писатели

Сигурна съм, че си срещал имената им от време на време из странициците на известни български вестници и списания, и се надявам искрено да са ти направили впечатление с таланта си. Ако си пропуснал, имаш възможност да наваксаш. Да наваксаш, защото определено си заслужава да обърнеш внимание на онова, което искат да ти кажат тези млади хора. Със сигурност може да ти звучи познато, защото историите им са част от действителността, в която живееш. Места, през които си минавал, емоции, които си изпитвал. Действителност, която се променя с премигването на окото, затова трябва да бъде записвана в момента на случването, чрез паметта на твореца.
Представям ти Радослав Парушев - Чарли, Момчил Николов, Стефан Иванов и Димитър Коцев - Шошо - новото младо поколение в българската литература, за което ще слушаш тепърва.

Б. Балева

Фикционалният Стефан - вестник Култура /рецензия за “Гинсбърг срещу Буковски в публиката”/

http://www.online.bg/kultura/my_html/2355/c-sivanov.htm

Гинсбърг срещу Буковски в публиката. Поредица Бърза литература под редакцията на Тома Марков.
ИК Жанет-45. Пловдив, 2004. Цена 4, 80 лева.

Стефан Иванов е на 18 (само на 18 или вече на 18?…) - въпрос на можене - въпреки отрязъка от време. “Гинсбърг срещу Буковски в публиката”, издадена от “Жанет-45″, е втората (малко странно и спорно е съществуването на първата, но все едно) му стихосбирка - факт, който е значещ и не е, но едно е сигурно - роден си е поет. Четящ до “преяждане”, той “смила” прочетеното - чудесна обмяна на веществата, мисловните, духовните. От тези, редките видове днес, или поне засега, които не са складове на информация, а поглъщащи култура с наслада, като провокация и познание едновременно. Поетически фикционалният Стефан или както му се казва лирическият човек в поезията му е едновременно стар и млад, знаещ и неук, приобщен и самотен, но винаги любопитен към ставащото, станалото, предстоящото. Постмодерен изказ, бунтарски глас биха били измамните характеристики на неговата лирика, която зад “наученото” лице-маска носи своето истинско лице - красиво, оригинално, с фини черти, с изтънчена чувствителност, с болезнена ранимост и свръхсетивност. Грозотата на света в новата му книга не е подмината, но тя не е център на поетическото внимание, а негов фон. Върху него са откроени теми като общуването, града, бунтарството, текстът, любовта, секса, самотата, бягството, различността, чуждостта, асимилирането на значимости… Откроява се профилът на постмодерния млад човек, който не е формално подражателен, а провокативно любопитен, усъмнен в предзададеностите на битието, тревожен за света, в който живее и заедно с това затворен по своему в света на думите. Маниерността в тази поезия е сведена до минимум и това я прави оригинална, истинска, недразнеща. С една дума - на 18 той може много в света на словоправенето не по наученост, а по поетическа нагласа и усет.

Росица Нанкова

Идентификация и унификация в ЕС - есе спечелило втора награда в конкурс на Софийският университет

Гледано етимологично унификацията в един унион е нещо, което е неизбежно да не се случи, още повече, че е търсено като ефект и последствие. Човекът, това обществено животно, е осъзнал ергономичността на функционирането на дадено общество, когато то е уеднаквено, хомогенно, обединено и сведено под общ знаменател. Идеално описано е това още в „Държавата” на Платон, който се е опитал да постигне този модел на старини в Сиракуза, но трагично не е успял. В десета книга на „Държавата” е казано, че поетите не трябва да са част от това общество, носят тъга, носят познание. В широкия си смисъл думата поет означава творец. Изводът за това общество е прекомерно ясен и утопичен в неговия идеален блясък за промивки на мозъците и внушения за най-добрия свят с блесналите жита ( гербът на Утопия на Томас Мор е сърп, чук и житни класове ) .

Гледано в по-близък и конкретен план унификацията вече се е случила. Тя се е случила в прекалена и крайна степен. Тя е навсякъде. Сексуална, икономическа, социална, интелектуална, психологическа. Може да се добавя до краен предел.

Контролът над дадени маси, били те и човешки, е много по-лесен, когато можеш да сведеш едномилионен град до един тип, във всяко значение на думата, човек. Тогава няма никакво значение дали ще умножиш по хиляда или по милион. Това е все още един-единствен човек, който се поддава на манипулация.

„ Функционира навсякъде, ту без да спира, ту с прекъсване. Диша, топли, яде. Сере, чука. Каква грешка е да му се слага граматичен род. Все машини, и то съвсем не метафорично: машини от машини, с техните сглобки, с техните свръзки.”
Дельоз и Гатари, „Анти-Едип. Шизофрения и капитализъм”

В идеалния ЕС човек трябва да има само ор-а-нални нужди, които да бъдат задоволявани лесно. Щом е задоволен, той трябва да е доволен, щом е доволен, той е спокоен, щом е спокоен, той гледа телевизия, щом гледа телевизия, значи той просто спи с отворени очи. Сънува комиксовия рай на рекламите ( Фредерик Бегбеде е толкова прав в „ 9.99” за рекламното битие и душевност или пък нищо на сегашния човек, че цитирам книгата от първия до последния й ред ). Гледа катарзисни клишета с ясна още от Аристотел цел и поетика. Вегетира интелектуално четейки всеки ден едни и същи новини в разбъркан ред или с разместени факти, думи и лица. Четейки лайфстайл списания, той копира модерното и се чувства щастлив, че не е сам (алиенацията и самотата не са модерни, ама никак). Пишейки в най-продаваното лайфстайл списание в България съм абсолютно сигурен от практиката си поне за последното.

„ защото всичко купува се и всичко продава се
и стоката на Влюбените отдавна нищо не струва си „
Тома Марков

Ако човек все пак не е унифициран, има едно-единствено решение. Той е идентифициран. Оттук могат да произтекат две различни последствия за него, те са абсолютни полюси. Осъзнавайки света навън, цялото глобално село и стадо, милиардите на корпорациите, които искат да те накарат да бъдеш техен придатък с кредитна карта вместо сърце, когато разбереш, че всичко е лъжа, а правителствата са лъжливи като Локи и изобретателни в ощетяването ( не материално, ами другото, което вреди повече и помага за унификацията, никой не иска да има материално нестабилни хора, които да уеднаквява ) като Одисей и усетиш, че това е гнусна история с предначертан от социалната еволюция край, е, тогава има наистина две решения: лудост във всичките й възможни вариации или просто другост, друг в смисъл на спазващ социалното лицемерие, но не влизащ в системата, мимикриращ, археолог на знанието за себе си и откриването на себе си в морето от милиони и ситуиране в някаква координатна система, в която да може да функционира според степента си на самосъзнание или пък друг, борещ се срещу матрицата и правилата й, бунтовник с или без кауза, зависи от гледната точка и изгледаните филми с Джеймс Дийн.

Всъщност обществото поощрява опозицията.

Но докато съществува думата опозиция, докато аз имам правото да я напиша значи унификацията не е пълна и аз мога да заявя себе си.

„само ми кажи какво консумираш и
аз ще ти кажа какво халюцинираш”
Тома Марков

В едно отношение всички са унифицирани. Всеки консумира нещо. Има таргет група за всичко, клиенти и потребители за всяка стока.

Пари-стока-пари и примовете към тази формула, това е светата троица на модерния свят.

„Не мога да ти обясня какво е Матрицата. Трябва да я видиш.”

Матрицата

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.