барт и пярт / пътувания и завръщания

днес е прекрасен ден
рано сутринта родителите ми се завърнаха от почивката си в лондон и париж
тогава се обадих и на днешната рожденичка
която за щастие не спеше

стана ми изключително приятно че и в париж и в лондон
майка ми и баща ми са се видели с ценни за мен хора
получих и подарък - страхотна чанта - от лондонска приятелка
моментално махнах белите хартиени черва
сложени само за обем
и ги замених с бележник химикалки книги
след малко ще я разходя и ще я разработя -
чантата като идеална екстра към човешкия автомобил на две колела
преди секунди се чух и с жената за която също има подаръци от лондон
ще си ги получи още днес

иначе циганското парти мина весело забавно и с нужната екзалтация
жени танцуваха и тропаха с токчета
някой донесе истинско автентично дайре
хората се кефеха

циганската музика е нещо като джаз
но много преди джаза
тя е неустановена игрива подвижна
също и разцентрирана тъжна
но най-вече музика на номадите
неустановена между четири стени

в петък отидох в бара за да решим каква да е следващата тематична вечер
/утре ще е и ще е японска/
тогава имаше общо четирима човека в заведението
аз
един от собствениците
барманка
и непозната клиентка
странно съвпадение беше че клиентката
се казваше като първото ми гимназиално гадже
казах на глас че това име ме убива
момичето се втрещи
обясних й
оказа се че пък тя има моята фамилия
и си тръгнах

в събота препрочетох в борисовата градина
почти цялата история на вечността на борхес
защото предната нощ гледах документален за аржентинския писател
/сценарист се оказа алберто мангел
автор на история на четенето и речник на въображаемите места
две страхотни книги
които заслужават място в библиотеката на всеки читател -
обръщам се за да ги видя отново/
докато пиех оранжада
разглеждах програмата на кината и театрите
реших да гледам пигмалион
защото преди седем години го гледах с момичето
с чията съименничка случайно се запознах
постановката ми се стори пуста и ужасна
и си тръгнах на антракта

/неочакван беше най-смешният за публиката момент:

неописуемите аплодисменти бликната от ръцете на публиката
когато валентин ганев каза на мариус донкин
че стефан данаилов
- играещ боклукчия -
само след три месеца обучение
би могъл ако не да седне в министерско кресло
то поне…
не чух какво последва след поне
защото залата гръмна от ръкопляскания/

в неделя
приятел който има рожден ден този четвъртък
ме взе от вкъщи с новата си кола
слязохме до центъра
закусихме
търсихме и не намерихме някаква специфична хартия
отидохме до бизнес парка в младост
където за моя изненада един магазин
в който се продават bmw-та
се казва каморауто
камора е една от многото вариации на италианската мафия

отново не намерихме хартия
но за сметка на това
видях портрет отчупен от надгробна плоча
мъжът приличаше на грегъри пек
/също покойник/
предложих да отидем до гробищата и да го оставим там
това и направихме - поставих портрета до плочата на семейство конови
когато отново тръгнахме
по радиото звучеше
след десет години на фсб
на “вчера ли бяхме на двайсет и две”
прихнахме да се смеем
и двамата ставаме на 22 тази година

отидохме у тях
той работеше
аз четях барт
слушахме пярт

и

в тишината на неделния следобед
погледът преминава
през празната детска градина
покрай люляка брезите и
неопетнения от стъпки прах по паветата

няма човек
няма отражение
което да докаже
че те има

вятърът разнася
бавния цигарен дим
без да се вълнува
кой го е запалил

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.