Стефан Иванов

през 1951 симон дьо бовоар е мъж

Posted by admin - 24/03/08 at 02:03:48 pm

купих on ugliness
любопитна забавна
и по-евтина от бг изданието на история на красотата

подариха ми тези колонки за айпод
които вадят страхотен звук

гледах солино на фатих акин
за едно семейство и по-точно за двама братя
за разнообразие фамилията беше италианска
много хубав филм
макар и подобен на ново кино парадизо на торнаторе

гледах отново и изгнание

подадох документите за кандидатстване за програма еразъм
и най-вероятно следващият летен семестър ще уча в сорбоната

вчера ядох мисо супа /с водорасли/
и сладко ризото с шафран ядки и карамел

мисля си тези дни за един странен преподавател
напълно неадекватен
никакво наличие на концентрация
може да се съсредоточи върху едно нещо
при това повърхностно
за около минута-две

и е ходещ тик
не спира да си играе с веждите с пуловера с якето
да ги извива дърпа и изтезава
под веждите сякаш няма стабилен и застанал на едно място мозък
а бушуващо море
кипящ водовъртеж
и всеки зачатък на логика и последователност
плава не повече от споменатите минута-две
след това корабокрушира трагично
няма и помен от спокоен остров на който да се установи
и лека-полека да си основе собствена разумна цивилизация
която след години да опитоми разбеснялата се мозъчна морска стихия

нещо забавно от предговора на мария коева към спомени на едно порядъчно момиче на бовоар:
“само за онагледяване и развлечение заслужава да се цитират думите, с които един виден български критик споменава симон дьо бовоар сред обобщенията си за изкуството на ХХ век (книгата е озаглавена “против изкуството на империализма” и е издадена през 1951 г.): “художникът съпоставя вечното море с изгнилите непотребни парчетии, за да докаже, че природата е вечна, а от човешките дела не остава нищо. тия идеи са изложени съвършено нагло от симон дебовуар (оригиналният правопис е спазен - б.а.) в романа “всички хора са смъртни”, описващ как някой си фоска доживява до нашето време, за да стигне до извода, че животът предизвиква “страшно повдигане”, че той е отвратителен и безполезен. както се вижда, дебовуар отива още по-нататък от кериевци и гросовци. той се мъчи да докаже, че човешкият живот е безсмислен не само поради неговата краткотрайност и вечната заплаха от смъртта, но че този живот ще бъде нищожен, дори да се превърне в безсмъртие. дебовуаровци разбират, че здравият човек трудно може да бъде изплашен само от слепите сили на природата…”

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search