Стефан Иванов

oh love obsessing in the night about it

Posted by admin - 17/02/08 at 09:02:48 pm

премиерата на ваня щерева мина добре
в началото имаше кратък филм в който тя чете от новата си книга разговаря с две свои приятелки
и е всекидневна и влюбена
след това с мачпойнт изпя и изсвири седем-осем песни почти без никаква пауза
първо беше с черна картонена рокля изписана с графити и цитати
на главата беше с картонена корона
/все пак има и момент с какво-ще-направя-като-стана-кралица-на-света в книгата/
изведнъж свали роклята и под нея беше с червена балеринска рокличка
под нея беше с червени бикини
лакът й също беше червен
свиренето също беше хубаво нахъсано и зачервено

във вторник след кратката премиера на една любовна антология
се запътихме към строежа за концерт на остава мачпойнт анимационерите и блъш
уикеда също се появиха
на билета пишеше че започва от осем часа
зъзнах до девет докато ни пуснат
нагло гадно и тъпо отношение
както адски професионално
така и адекватно като за ада
иначе концертите бяха хубави
само да го нямаше оператора който кибичеше най-отпред
и се разхождаше и блъскаше наред за да може да си свърши работата

другите важни неща:
- подарих white chalk на пи джей харви на когото трябва

- подарих на себе си гледане на scarlet diva с азия ардженто
още едно нейно оголване
на тяло
и
емоционални вътрешности
и
двете кървят

- гледах и slipstream на антъни хопкинс
който в началото ме разсмя:
на 37:34 се появява мъж със слушалки и фланелка с надпис българия очертаните й граници оцветени с флага й
накрая филмът ме изкара от равновесие
и ме накара да се замисля за биполярно разстройство
за резки смени на настроения
за високи и интензивни мании граничещи с еуфория и екстаз
и за ниски и бавни слизания в монотонно безразличие и апатия

- бях в хамбара където прожектираха изказвания на разни хора за любовта
с малки изключения бяха скучни безлично теоретични едностранчиви и едноизмерни
без никакъв заряд огън или лична ангажираност
сякаш любовта им е нещо чуждо непривично и оставено назад в миналото
все едно правеха аутопсия
с идеята че любовта винаги е постфактум или фъктум
и никога не може да бъде уловена в сърцевината си
даже не трябва да се опитва да бъде обхваната в цялата динамика на отношения пози сърдечни недостатъчности предразсъдъци усложнения опознавания флуиди и ситуации
все едно е просто добра абстракция и понятие с което може да се играе некадърно и спекулативно
сякаш е послушно куче
но любовта е всъщност странна кучка и подмина хамбара
още щом разбра за какво става въпрос
въобще не искаше и да чуе какво уж ще говорят за нея
и наистина - за нея казаха само няколко думи
другото беше просто шум

- гледах и shutter
азиатски хорър с фотографски сюжет
в края се чувствах все едно някой е седнал на раменете ми
и няма никакво намерение да стане

- вчера гледахме дневна красавица в одеон
/преди това за пръв път ядох чипс с капки мед отгоре
и за пръв път писах по една любима
но вече пребоядисана стена/
фоайето на киното плашещо бързо се превръща в кафе
което не мисля че ще ми хареса с тази странна комбинация на жълто и лилаво по стените и колоните

- тези дни слушам pussy и holy fuck
както и новия албум на тери райли и кронос квартет
с шашавия трак в който са смесени чебурашка детски играчки и малко от лешникотрошачката на чайковски

- днес започнах да чета възможност за остров на мишел уелбек
и наистина тече
като банка литературен физиологичен разтвор
влиза в тялото ми
на черни капки през очите

- http://youtube.com/watch?v=h8trKYzgQF0
песента от заглавието

- казвам “здравей хот-ен-коте/hot&коте”
защото тя е точно обратното на хотентотската венера

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search