Стефан Иванов

опитите отиват на кино

Posted by admin - 26/01/08 at 01:01:50 pm

в софия само за 20 дни сме вдишали прах като за шест месеца

21 януари
/blue monday/
бил най-тъжният ден според специалиста по депресии клиф арнъл
малко тъпо обобщение

на 24 не отидох на трибюта към майлс дейвис и хърби хенкок в суингин хол
но на 23 отидох на зъболекар

не гледах до последен дъх по бтв
/в американския римейк на филма
героинията на джийн сибърг не се казва патриша
а моника/

на 24 януари се навърши година от започването на големия сън на другия ми дядо

преди малко гледах климати на нури билге джейлан
/в края ги разделят сняг и самолет

някак абсурдно ми се вижда съвпадението
че минути преди края на филма
през отворения прозорец
заедно със слънцето и хладния въздух
влезе и
“най-далечно разстояние е туй което ни дели”/

обядвах зеленчуци и сельодка

тези дни гледах и auf der anderen seite на фатих акин
въпреки идеалната си структура и композиция
филмът е много по-голям от нея
на всяка цена ще се опитам да говоря с акин
/съпругата му все още се казва моника/

сега мислех да гледам и breath на ким ки-дук
но ще предозирам
/казах на един приятел че някога може да има жанр или термин в киното – романтичен дук/

тези дни гледах и модерато кантабиле
тогава за пръв път си купих два билета за да мога да вляза
нямаше достатъчно зрители
телефонът на преводачката от френски в одеон
звънеше в неочаквано възлови моменти с долнопробна миди мелодия на it’s my life на bon jovi
която се връзваше много линчовски

гледах и асансьор към ешафода
пълен с ирония съвпадения френски вариант на съспенса
и с много майлс дейвис

в исус от монреал най-много ме изненада
притури се планината
в изпълнение на мистерията на българските гласове
когато Той започна да върви по водата

купих си книги:
за дзен-естетика
за името на розата
за модернизма във виена

чета пещерата на идеите на хосе карлос сомоса
древногръцка кримка в която преводаческо-читателската херменевтика и интерпретация са в центъра на сюжета
забавна е
пълна със загадки херкулесови подвизи и платонизъм

четох откъслечно и от страхотна книга за цветовете

вчера слушах мортън фелдман жорди савал
циганският фурор от трансилвания

приятел ми подари фланелка на буковски

епитафията на буковски е don’t try
а мухата е от barfly

ето и стихотворение за опитите:

so you want to be a writer?

if it doesn’t come bursting out of you
in spite of everything,
don’t do it.
unless it comes unasked out of your
heart and your mind and your mouth
and your gut,
don’t do it.
if you have to sit for hours
staring at your computer screen
or hunched over your
typewriter
searching for words,
don’t do it.
if you’re doing it for money or
fame,
don’t do it.
if you’re doing it because you want
women in your bed,
don’t do it.
if you have to sit there and
rewrite it again and again,
don’t do it.
if it’s hard work just thinking about doing it,
don’t do it.
if you’re trying to write like somebody
else,
forget about it.

if you have to wait for it to roar out of
you,
then wait patiently.
if it never does roar out of you,
do something else.

if you first have to read it to your wife
or your girlfriend or your boyfriend
or your parents or to anybody at all,
you’re not ready.

don’t be like so many writers,
don’t be like so many thousands of
people who call themselves writers,
don’t be dull and boring and
pretentious, don’t be consumed with self-
love.
the libraries of the world have
yawned themselves to
sleep
over your kind.
don’t add to that.
don’t do it.
unless it comes out of
your soul like a rocket,
unless being still would
drive you to madness or
suicide or murder,
don’t do it.
unless the sun inside you is
burning your gut,
don’t do it.

when it is truly time,
and if you have been chosen,
it will do it by
itself and it will keep on doing it
until you die or it dies in you.

there is no other way.

and there never was.

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search