цигари и безсъние

в момента съм почти напълно убеден че вчера е сряда
а не четвъртък

в сряда излязох с два чадъра

/преди това записах още две дивиди-та -
с трите цвята на кешловски
както и саундтраците на збигнев прайснер към тях
също и реквиема който е написал за кешловски/

единият го връщам вече поне два месеца
закъснявах за срещата
когато реших че на всяка цена трябва да намеря две значки
едната с розово прасе и надпис in the flesh от едноименното турне на роджър уотърс отпреди 5-6 години
другата с малкото плачещо чудовище на рейдиохед
започнах да преравям сред всички малки неща които пазя поради една или друга причина
не ги намирам а вече наистина закъснявах
излязох
след половин час се върнах уж само да си взема запалката
и пак малко потърсих
точно когато отново излязох се сетих че прасето е закачено на медицинската манта която носих на концерта на бейбифейс клан и шийп ън дръгс в блекбокс
там си и беше

излязох за лекцията по естетика
вторият час беше отделен за различни теории/концепции за трагизма
и просто влезе в пълен синхрон с всичко което мисля тези дни
по едно време за да не се вживея прекалено много
започнах да си водя машинално записки

след това във влажния дъждовен въздух
отидохме да хапнем
за пръв път хапнах шоколадови талиатели

отидохме да гледаме 200 цигари в евробг центъра
новогодишен забавен и неангажиращ емтиви филм
със зализана романтична поука на края
харесва ми заради
- името на героинята която организира новогодишното парти
- къртни лъв която е влюбена кучка-курва
- малката пълничка кристина ричи

има един шибаняк който се мъкне в дом на киното одеон евробг центъра
на около шейсет години
вижда се че е с прекаран инсулт
винаги носи измачкано кожено яке
рядко сако
пускат го безплатно и в трите кина
влиза малко след като филма е започнал
настанява се на ред на който има най-много един човек
често жена
първо зяпа няколко минути
след това се отпуска в седалката и започва да си бие чекии
няколко пъти съм говорил с хората които работят в кината
и те винаги правят едно и също - нищо
когато и този път стана така
точно когато се сниши
му блъснах облегалката с чадъра
бяхме на три реда разстояние
само го чаках да реагира
но той единствено подскочи
не каза нито дума и си замълча
шибан кретен
както обикновено се изниза преди края на филма
с бавна провлачена походка
ние излязохме след надписите
той ни чакаше
позна ме защото и преди съм му правил проблеми
и каза съскайки
“война ли искаш аз знам как се води война”
аз се изсмях и му казах окей
погледнах го за малко
той отново не реагира и си тръгнахме

няколко минути по-късно се обади един приятел
хванах такси и му отидох на гости
прекарахме времето от 20 часа вечерта до 6 сутринта в непрекъснато говорене
хубава диалогична нощ беше
изслушахме двайсетина песни на депеш мод
после пуснахме компилация на майлс дейвис
който се извъртя двуцифрено количество пъти
само чаках да чуя time after time отново
и после
след сякаш толкова малко време
пак

изпих един чай няколко чаши вода и сок от червени портокали
бавно се изпразниха три-четири бутилки вино
ядохме пияни вишни

хванах си таксито точно в 6 и 30
по радиото звучеше losing my religion
после you got it на рой орбисън
и си припявах
/мислех за синьо кадифе
където песента на орбисън е in dreams
и дийн стокуел пее само с устни на микрофона
докато денис хопър не спре изведнъж музиката/

преоблякох се изкъпах се и отидох на лекция в 7 и 30
която обаче не се състоя

цял ден не можах да заспя
настръхвах от главата до петите
побиваха ме тръпки
и никакви мравки
все едно голи охлюви ме лазеха
бавно бавно бавно
и не светът само мислите ми се въртяха
и се стапяха

припомнях си и си записвах какво си бяхме говорили през онези десет часа
четох лежах
мислех си как бързо минават две седмици
усетих колко лекции и упражнения съм изпуснал тази седмица
следващата сряда имаме изпит по естетика
до 9 януари трябва да конспектирам към 600 страници немска класическа философия
въобще не искам да пиша точно това

и не излязох за да гледаме распутин
/алън рикман е лудият руснак/
с едни други приятели

едва заспах
някъде към 23
събудих се към 5
и започнах да чета за инсомнии и всякакви всевъзможни причини за проблем със съня
сметнах колко часа не съм спал - около 40 и няколко
слава богу напълно съм
убеден че нямам синдром
нито на клайн-левин
нито на клювер-бюси

други са причините

днес след упражнението по социология за маркс от 7 и 30
купих за брат ми песен на нибелунгите и шекспирови приказки на чарлс и мери лам

следобедът все пак поспах малко

утре
някак логично след 200 цигари
ще отида в сълза и смях на кафе и цигари
колко искам да видя снежина петрова пушеща на сцената

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.