Whenever I’m alone with you You make me feel like I am home again
Posted by admin - 10/12/07 at 01:12:57 pm
когато снежинките падат
и градът изглежда чист и идеален
сякаш не е тук а на небето
сякаш снежинките са облаци
сякаш са перли
и не е нужно свети петър да ни пуска където и да е
в откровението на йоан 21:21
/аз съм на 21 години и съвпадението ми се вижда странно/
портите на новия йерусалим
на рая
са дванайсет бисери
/никога не съм си представял бисерите като перли/
всяка порта от по един бисер
на английски са pearly gates
перлените порти
когато вали сняг сякаш не е нужно да ходиш никъде
но има момент когато нещата се срутват
всичко потъва и се дави
лампичките отвътре изгасват
и даже и да е коледа няма да светнеш като елха
не знаеш на кой свят си
ти не си ти
не си на себе си
това не се случва за пръв път
не е и тенденция
това е нормалният ход на нещата
но трябва да продължиш не по
а против течението
ебаси и течението което влачи тонове лайна
сред които блясват перли заради които всичко си струва
карат те да си мислиш че не всичко е преебано
перли които са порти към някакво друго място и състояние
и се чувстваш там където трябва да бъдеш
у дома
влизаш през перлите и портите на човека който не е лайно сред лайната
но течението затова е течение
защото тече и не спира
и даже и перлите се давят и биват отнасяни
може да е миг-два-минута
и да се случва много пъти
няма шанс за нещо дълго хубаво и устойчиво
което да е страхотно и невероятно
както е било
и после пак и пак и пак
същото
тези дни няколко приятели имаха премиери на панаира на книгата
- марица колчева - стратегии за дълбоко дишане - стихосбирка
това е блогът й http://tinyblizzard.blog.bg/
- антон терзиев - никакъв портрет за художника - стихотворения и поема
- иванка могилска - места за загубване - роман
това е блогът й http://sifon4o.blogspot.com/
тези дни си купувам всякакви книги речници
magus на джон фаулс на английски за пет лева
взех автограф от хорхе волпи за брат ми
все пак си купих и един идиотски суитчър
десетки разноцветни лица на анди уорхол
само че не на мерилин а на някаква жена излязла от 80-те
случи се в едно и също пликче да се озоват -
критика на чистия разум и страх от летене на ерика джонг
пия чай и коняк /в две чаши/
чета говоря мълча чакам
забравям си чадъра в 703 чак когато вече сме седнали в бившия клуб о! шипка
където бяхме с преподавателката колегите и другите
защото на 7 декември за спецкурса дойдоха само трима човека
и отложихме говоренето за бахтин
тичах към 703 и си взех чадъра
който приятната сервитьорка/бараманка беше запазила
вчера друга ме гонеше да ми даде цигарите
на 8 декември след премиерата на хорхе волпи
отидохме в малинова долина
единственият шофьор не знаеше къде е оставил колата си
/преди това влезе да купи зелени маслини за мартинито
и се върна с козунак
оформен като гигантски шоколадов бонбон
не си отопихме мартинито с козунака
скоро с него си играхме на психоанализа в чайната
аз бях пациентите
той беше чичо фройд
бях съпруг който си обожава гигантската уж пишка и е ексхибиционист
бях и съпругата която не може да спре да мастурбира гледайки как мъжа й е с друга жена но гледа нея и иска да е с нея
но тя не му пуска
играе си с него
властта я опиянява
по едно време хората започнаха да ни гледат странно
защото пациентите започнаха да прелъстяват добрия психоаналитик/
колата не беше вдигната от паяците
намери я с дистанционното за алармата
едната половина се натовари и отиде да вземе още трима човека
аз и още двама хванахме такси
пристигнахме много преди живеещият в къщата
чакахме около половин часа
започнахме да хапваме чипс
бялото гигантско куче в двора лаеше
на третия етаж се очертаваше психо силуета на бабата
която никога не съм виждал
след почти един пакет колата се появи
и влязохме в страшната тъмна къща на хълм в долината на малините
всеки си пускаше любимата музика
рейдиохед бауи нова генерация джон кейл ревю 2пак франц фердинанд бийтълс дъ найф
приятелите които бяха в париж
се върнаха и разказваха
показваха снимки
вчера след като отново минах през панаира на книгата
отидох с един от завърналите се
за да купим билети за коледния концерт на белослава
оказа се че вече няма хубави места
но нищо
и лоши стават
тогава той ми даде анатомия на меланхолията
която го бях помолил да ми купи от шекспир&ко
което отново е странно съвпадение
сякаш нещата сами се нареждат със свои предопределени симетрии
даже спамът от онзи ден ми изглежда като тъпа шега и съвпадение:
she might stay with you if your dick gets bigger
щокхаузен е починал на 5 декември
No Comments yet
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Sorry, the comment form is closed at this time.
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.