Стефан Иванов

i’ve waited hours for this i made myself so sick i wish i’d stayed asleep today

Posted by admin - 02/12/07 at 03:12:54 pm

в четвъртък беше партито за четвъртия рожден ден на една седмица в софия
бях уморен след всичките лекции и упражнения
/отново слушах два часа без почивка за кант
анализирахме вестникарски статии
после и пиеса на сартр/

преди да вляза в клуба ми разказаха
за обир случил се половин час по-рано
пистолет малко заплахи
пълна гадория

песента на вечерта беше close to me на the cure

чух и нещо друго
също страхотно и свързано с музика
но за него – през януари

/от тогава си повтарям на ум-
езикът на нейното тяло мълчи/

спах два-три часа
едва станах за упражнение по социология
пътувах като в транс
като статуя без усещане за време
все някак изслушах разговорите за вебер

добрах се до вкъщи и си пуснах американски гангстер
просто за да ми минава нещо пред очите
защото времето не течеше
и изпусках нишката на деня

докато пътувах за курса по естетизация на философията в ректората
ми се обади един приятел за да ми каже да видя новия брой на списание мениджър
край ректората имаше изключително много хора
някои за безплатен концерт на площада
други за откриването на изложбата на лорънс шилър в галерията за чуждестранно изкуство

в самата сграда нямаше почти никой

отново се учудих че стрелките на часовник
който никога не съм виждал да работи
ритмично се разхождат в правилна посока

стори ми се невероятно че седем човека седим
в аудитория за поне двеста
и говорим за лосев бахтин и рецепцията на ницше и фройд в русия

за първи път от толкова много време валеше
и бях без чадър

срещнах приятели и отидохме да вечеряме
което се оказва малко трудно
защото почти никъде нямаше свободни места
но бях готов да ходя още доста повече
сякаш бях оживяло йо-йо
което може да се мотае докато му се скъса въжето

усещах горчив хининов вкус в устата
разболявах се
през пет минути се унасях

по едно време се обади човекът който ми спомена за мениджър
и ни покани на гости
стояхме там до 5 и 30
за цялото това време изпих само един чай
заспивах на няколко пъти
чудех се дали сънувам че
от колоните излизаха майлс дейвис джон фрушанте и крийм
от устите на хората излизаха истории
от моята бях сигурен само в покашлянията и прозявките
думите сякаш някой друг ги изговаряше
от телевизора изпълзяваха евтините екшън образи на операция делта форс 5
после безумно логично се появи и стивън сегал
вече е подпухнал дебел картоф
няма нищо общо с донякъде симпатичния сегал от миналото
малко преди да си тръгнем се събудих със сутрешна ерекция
след поредната кратка дрямка

легнах си към 6
събудих се към 8
чувствах се още по-могъщо неадекватен
закусих
бях видял че чашата от която пиех се е спукала
но мислех че е леко и само по повърхността
когато започнах да я мия
тя се разпадна на парчета дебело матово стъкло
които счупиха киснещата се в мивката бяла чиния със златен кант

преди време се счупи дръжката на една друга чаша
която също ми е подарък
всички чаши от които пия
са ми подарък

счупването на чашите значи ли нещо
зададох си този въпрос
/не -
отговорих си/

и започнах дочитането на оставащите сто и петдесет страници
от лунен парк
/в края на деня прочетох романа/

заради неадекватността недоспиването и кашлянето
потънах в четенето
което беше пълноценно и органично
попаднах право
в призрачния и плашещ център на прозаичната игра
съставена от симетрии смърт смущения страх и съвпадения
в света на онзи измислен брет ийстън елис
където счупването на тези чаши
несъмнено би значело нещо

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search