Стефан Иванов

i’m afraid of…

Posted by admin - 27/11/07 at 11:11:23 am

слушам концерт от последното голямо турне на дейвид бауи

тези дни само си тананикам new killer star:
See my life in a comic
Like the way they did the Bible
With the bubbles and action
The little details in colour
First a horseback bomber
Just a small thin chance
Like seeing Jesus on Dateline
Let’s face the music and dance

и най-вече припевът:
Don’t ever say I’m ready, I’m ready, I’m ready
I’ll never said I’m better, I’m better, I’m better
Don’t ever say I’m ready, I’m ready, I’m ready
I’ll never said I’m better, I’m better, I’m better, I’m better than you

много хора уж са готови и са по-добри и в перфектна форма
никога не пропадат и не грешат
а ако се случи си мълчат или го преобръщат с главата надолу
всеки път намират верните думи
които са безумно грешни и не на място
взети като от второразреден филм
вечно са нащрек
не се отпускат даже когато са мнооого забавни
не свалят гримасите и маските
не отварят люковете
не разкриват комбинацията на сейфа
не махат катинарите
не отключват секретните ключалки
не късат опаковката
не вдигат завесите
и мислят че това означава да си открит честен искрен откровен

те винаги са убедени че имат право
но минават за либерални
уж уважават чуждото мнение и всичко около него
даже този който го изразява

те мислят че чекията която сервират
ще бъде приета като идеална съблазнителна покана за секс
за любов
представи си
те не правят разлика
/метафорично казано/
понякога хората усещат
понякога не

но те не спират да повтарят всичко това
по всякакъв начин

страх ме е
от лицемерни лъжливи
непоносимо егоистични
надценяващи се роботи
солипстични кофи за боклук
които се страхуват или просто не могат
да погледнат и приемат себе си и другите
право в очите
и да започнат
или да продължат
да слушат своята музика и да танцуват по своя начин
и да оставят другите в поне относителен мир

най-извратеното е че те са агресивни

и цялата тази пиеса не е някаква шега или пародия
а
основен почти божествен вроден принцип
начин на живот
матрица на поведение

едно кратко стихотворение на буковски:
най-добрите често умират от собствената си ръка
просто за да се махнат
а тези които остават
така и не могат да разберат
защо му е притрябвало на някой
да се махне
от тях
-
черна пролет на милър плавно премина
в лунен парк на брет ийстън елис
вчера в задръстването на евлоги георгиев
прехвърлих първите трийсет страници

преди да се кача в автобуса
видях нещо неочаквано:
момиче слезе от маршрутка
разтвори си чадъра
загледа нещо в земята
опита да се качи на тротоара
препъна се
и щеше да падне
но едно момче
/с коса на гелосани твърди пръчици
и с яке покрито с всевъзможни емблеми на италиански отбори/
я хвана
аз също я хванах
но държах и чадър
и ако момчето го нямаше
момичето щеше да си разбие носа

уви
не стана като по филмите
тя не се спря
не го погледна притеснена
не си каза името
не даде телефонен номер
просто продължи

дъждът също продължаваше
да пада кар-
течно
върху чадъра ми
но чашата преля -
в сняг

и всичко в софия е както преди:
Here shall we live in this terrible town
Where the price for our minds
shall squeeze them tight like a fist
And the walls shall have eyes
And the doors shall have ears
But we’ll dance in their dark
And they’ll play with our lives

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search