призраци книги филми

един гигантски призрак броди из софия
това не е мъгла
не е и грандиозна медуза от изпарения влага смог и екологични извращения
това е призракът на града
напоследък той танцува една доста бавна всепоглъща
но главно мъртвешка
смесица между жига валс сарабанда степ туист

така се ражда призракът на една сграда
действието на взривяването/смъртта се развива в двора на френската гимназия
години наред ни обясняваха как тя ще стане фитнес/компютърен клуб/басейн/занималня/ресторант
накрая я убиха
нещо като евтаназия
да не се мъчи
и без това нещата не се получаваха

това пък е едно последно листо
беше останало самотно и едно-единствено на цялото дърво
само няколко часа след снимката
то се присъедини към призрачната глутница

иначе се чувствам уютно докато обикалям улиците
гледах и няколко филма:
- говорящ филм
леко долнопробен въпреки джон малкович и страхотните жени
малкович както винаги изглеждаше лунатично
беше капитан на кораб и физиономията му сякаш казваше
“искам да се блъснем в айсберг и да потънем”
- няма кой да пише на полковника
по маркес
хубав тъжен плавен с плътно и сгъстено разказана история
- контрол
за втори път
- полет във вселената
в него имаше не само бийтълс ами всичко от 60-те
но не беше просто наблъскано
а цялосттно оркестрирано наместено и подредено
така че да се получи страхотен неочакван трип
и саундтракът е супер
- нощна стража
новият на грийнауей
хубав е но няма да ми стане любим
просто няма как
- about a son
документален за кърт кобейн който разказва историята си в серия интервюта
филм за всеки слушащ групата или имащ грам истинска емпатия
но без да е фанатик или лепящ етикети идиот

гледах и
shoot ‘em up
try seventeen
nanny diaries
eastern promises - новият на кроненбърг
след дългогодишната си анатомия на съзнанието идентичността и виртуалността
сега прави анатомия на насилието и морала
виго мортенсън и венсан касел като руснаци-мафиоти

купих си и страхотният речник на литературните митове
както и новия голям албум на български за ренесанса
също и лунен парк на елис и ще я зачета
след само десетина страници от черна пролет на хенри милър
нея я четох почти единствено в 703
докато пиех чай или мартини

сградата на дом на киното просто трябва да се види
фасада с оранжев неон ограждаща прозорците
и оформяща нещо като странен скелет
или пък фаланги на великански пръсти
в тази сграда се помещава сметната палата на българия
тя е като извадена от фантастичен екшън с лоренцо ламас
входът е като на долнопробен уж качествен клуб
шарени диско светлини колони ярки лампи
гнусотия

то и затова призракът броди

в париж може би не е така
след малко на шарл де гол трябва да кацнат едни приятели
ще разкажат

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.