черни факти и откъс от черна пролет на хенри милър
Posted by admin - 23/11/07 at 03:11:30 pmи морис бежар последва норман мейлър и всички останали
-
Имам нужда от нещо по-горещо. А ето ви и още един пример… В България съществуват тъй наречените нестинари - танцьори върху огън. На двайсет и първи май, тоест на празника на Света Елена и Свети Константин, те играят и подскачат върху огъня. Танцуват върху нажежени въглени, докато лицата им посинеят, а после изричат какви ли не пророчества.
- Това е голяма идиотщина - заявява Джил.
- И аз казвам същото - съгласява се Джаб. - Пò ми харесва историята за мъничката душа-червей, която отлита от гнездото и се отправя към своето възкресение. Джил също има едно такова червейче в корема си… то напъпва и расте ли, расте. Не може да бъде спряно. Вчера беше попова лъжичка, утре ще бъде орлов нокът. Още не мога да кажа какво точно ще излезе… засега. Всеки ден то умира в гнездото и на другия ден се ражда отново. Долепи ухо на корема й… ще чуеш пърхането на крилата му. Фъррр… фъррр. Без мотор. Прекрасно! Джил има милиони от тях в себе си и всички те напират да излетят. Фъррр… фъррр. Само ако пъхнеш една игла вътре и пробиеш мехура, всички те ще излетят навън… представяте ли си… един огромен облак от души-червеи … милиони… и роякът е толкова гъст, че няма да можем да се виждаме един друг… Точно така! Какъв е смисълът да пишеш за Китай? Пиши за това! За това, което е вътре в теб… главоломното роене на прешлените… за зооспорите и левкоцитите… за алдехидите и кетоните… всяко едно от тези неща е поема. Медузата също е поема и то от най-хубавите. Ръчкаш я тук, ръчкаш я там, тя се приплъзва, тресе и разпльоква, тя е треперлива и на цвят като разредено перно, а понякога дори прилича на разсипано кисело мляко, има дебело черво и тънки черва, възстановява като червей откъснатите си части, тя е някакво вездесъщо желе. А Маугли, който подсвирква от градината за наема, също е една поема, клепоуха кандилкаща се поема с разнебитен вестибуларен апарат. Ушните му раковини са овални, все едно гледаш кръгли малиновочервени рюшове, зейнали като открити файтони. Маугли се клатушка сред предизвикващата гадене земна кора и изприщени морски охлюви му намигат, о, той върви на зиг-заг и разпръсква своите отвратителни човечета … Маугли… угли… мълчаливо дъвчи наденица, докато играе вист…
- Той започва да губи разсъдъка си - отбелязва Джил.
- Отново грешиш - възразява Джабър. - Току-що го намерих, само че това е един по-различен от твоите представи разсъдък. Ти смяташ, че стихотворението трябва да бъде скрито зад параван. В момента, в който напишеш нещо, стихотворението спира. Стихотворението е настоящето, което не се поддава на определение. Ти го изживяваш - и стихотворението, и настоящето. Всяко нещо е стихотворение, ако съдържа време в себе си. За да напишеш стихотворение, не трябва да хващаш ферибота или да ходиш в Китай. Най-прекрасното стихотворение, което изобщо съм изживявал, беше една кухненската мивка. Разказвал ли съм ви някога за нея? Тя имаше две кранчета, едното се наричаше Фруа, а другото - Шо. Фруа водеше напълно пълноценен живот с помощта на закрепения към накрайника му гумен маркуч. Шо беше умен и скромен, обаче капеше непрекъснато, сякаш имаше трипер. Всеки вторник и петък Шо ходеше в джамията, където имаше лечебница за кранчета, страдащи от венерически болести. Вторник и петък Фруа трябваше сам да върши цялата работа. Той беше много трудолюбив - за работа бе готов да наебе в гъза дори баща си. Целият свят за него се заключаваше в думата “работа”. От друга страна, Шо все трябваше да бъде гален и увещаван. Ако забравиш да го предупредиш “не толкова бързо”, ще те залее с вряла вода, направо ще ти смъкне кожата. От време на време Фруа и Шо работеха заедно, но това се случваше рядко. В съботните вечери, когато миех крака в кухненската мивка, аз се замислях колко идеален бе светът, над който тези двамата властваха. Чугунената мивка, двете кранчета и нищо друго. Без начало и без край. Шо-алфа и Фруа-омега. Вечност. Съзвездието Близнаци властва над живота и смъртта. Алфа-Шо минава през всичките градуси на Фаренхайт и Реомюр, просмуква се през магнитните стърготини и опашките на комети, през врящия котел на Мауна Лоа и капе върху сухата светлина на терциерната луна. Омега-Фруа прекосява Гълфстрийма, излива се на мочурливото дъно на Саргасово море, протича през двуутробните животни и едноклетъчните и многоклетъчни амебоидни организми, през млекопитаещите китове и полярните пукнатини, през островните вселени, изтощинини катоди, мъртвите кости и сухата плесен, през фоликулите и пипалата на още необразувани светове, недостигнати светове, невидими светове, неродени и навеки изгубени светове. Алфа-Шо капе ли, капе. Омега-Фруа работи ли, работи. Ръце, крака, лице, коса, чинии, зеленчуци, измита и отмита риба; досада, любов, отчаяние, ревност, омраза, престъпления… капе ли, капе. Аз, Джабърхуорл, и моята съпруга Джил, а след нас легиони и легиони… всички сме наобиколили чугунената мивка. Надолу в канализацията отиват семена, пъпеши, тикви, хайвер, макарони, жлъчка, рибени кости, плюнки, зелеви листа, храчки, лют устършърски сос, прокиснала бира, съсирена кръв, урина, соли за вана, овесени ядки, тютюн за дъвчене, цветен прашец, смет, мазнина, вълна, памучни конци, кибритени клечки, живи червеи, кадаиф, варено мляко, рициново масло. Семената на разточителството непрестанно потъват надолу и непрестанно се връщат като чисти и незамърсени глътки чудотворна химическа субстанция, която отказва да бъде наименована, класифицирана, описана, анализирана, или изтърбушена и разчекната. Непрекъснато се връща като Фруа и Шо, като непобедима истина. Можете да я използвате гореща или студена, а ако желаете и хладка. Можете да си миете краката или да правите гаргара с нея; да отмиете сапуна от очите си или да изплакнете марулените листа от песъчинките; можете да къпете пеленаче или да изчистите вкочанените крайници на мъртвец; можете да наквасите хляб за фрикаделки или да разредите виното. Начало и край. Еликсир. Аз, Джабърхуорл, отпивам от еликсира на живота и смъртта. Аз, Джабърхуорл, съставен от отпадъци и H2O, от горещо, студено и всичките междинни стадии, от люспи и сбръчкана кожа, от най-фината, най-миниатюрната и непреходна и неуловима субстанция, от солидни черепни шевове и плътни кости, от ледени пукнатини и тъканни култури в епруветки, от семенна течност и яйцеклетки разтворени, смесени и разпръснати от гумен маркуч и месингов кран, от умрели катоди и гърчещи се микроскопични едноклетъчни животни, от марулени листа и бутилирана слънчева светлина… Аз, Джабърхуорл, седнал до чугунената мивка, съм объркан и въодушевен, никога по-малко и никога повече от едно стихотворение, една желязна строфа, един горещ фоликул, един изгубен левкоцит. Чугунената мивка, в която аз изплюх моето сърце, където обливах моите нежни стъпала, където държах моето първородно дете, където миех възпалените си венци, където пеех, пея и ще пея завинаги като костенурка с черупка на ромбове, въпреки че водопроводната тръба е запушена и кранчетата ръждясват, въпреки че времето изтича и аз ще бъда настоящето, миналото и бъдещето. Пей, Фруа, пей преходно! Пей, Шо, пей непреходно! Пейте, Алфа и Омега! Пейте, Алилуя! Извикайте: о, мивка! Пейте, докато светът потъва …
И, пеейки високо и ясно, ние го полагаме на леглото като ранен и умиращ лебед.
No Comments yet
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Sorry, the comment form is closed at this time.
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.