Стефан Иванов

изтичане

Posted by admin - 23/04/07 at 01:04:02 pm

цял ден мога да слушам homesick на the cure:

Hey, hey
Just one more and I’ll walk away.
All the everything you win
Turns to nothing today.
And I forget how to move
When my mouth is this dry,
And my eyes are bursting hearts
In a blood-stained sky.

Oh, it was sweet,
It was wild
And oh, how we…
I trembled,
Stuck in honey.
Honey
Cling to me…
So, just one more.
Just one more go.
Inspire in me the desire in me
To never go home.

Oh, just one more and i’ll walk away.
All the everything you win
Turns to nothing today.
So, just one more.
Just one more go.
Inspire in me the desire in me
To never go home.

преди малко гледах little children

вчера сънувах музиката от the wall на pink floyd
цял един филм изсънувах който нямаше нищо общо с онзи на алън паркър
беше мрачно и мъгливо
но без светкавици или дъжд
беше тихо като спокойствие на самотник
тъмно като в гигантските картини на двйвид линч
гледах как от прозорците и балконите на панелни блокове се протягат тънки бели ръце - същински кости
държат дунапренени показалки
сочат към една черна стена
върху нея е изрисувано по релефен начин едно разкривено лице
няма вежди
има очи като черни дупки
като разтворени бездънни рани
от които не излиза кръв а само болка
лицето мълчи но казва толкова много
всъщност не трябва да го наричам лице
то беше безлико
физиономията чертите погледът
всичко беше изтекло
нямаше нищо

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search