подсещане

хладно е
нося сива жилетка
хенри джеймс е двойствен
червеният чай е хубав
всичко се нарежда малко по малко за всеки
а тези неща мислех да сложа преди няколко дни

от мпм:
1
През 1971 година, много преди Питър Уайър да режисира Шоуто на Труман, телевизионните зрители в Америка участвали в странен експеримент. Семейство Лоуд в продължение на седем месеца живее пред камери, регистриращи всекидневието им. Триста часа пряко предаване, без сценарий и режисьорска намеса, “самият живот” пред очите на 20 милиона. Към края на експеримента семейството се разпада и възниква въпросът, дали телевизията е била виновна за това? Обаче по-важният въпрос е: дали е показана истината за семейство Лоуд или истината за самата телевизия? По-скоро второто. Според реализаторите семейството живеело така, “сякаш нас изобщо ни нямаше”, което означава също “сякаш вие, зрителите, сте били там”, като че не е съществувала разлика между гледащите и гледаните. А ако няма граница, значи не само ти гледаш телевизия, но и телевизията те гледа. Неочакваната смяна на местата нарушава основите на паноптикона, за който Фуко пише, че е модел и източник на абсолютния поглед на властта: “Невъзможно става поместването на модела, властта, погледа, самата медия, защото ти винаги си от другата страна” (PS2 364). Телевизията вече не е медия, разкриваща пред нас зрелището на живота, тъй като - първо - самите ние вече не живеем в “общество на спектакъл”, тъй като неприличността вече е заместила сцената, второ, премахната е дистанцията между действителността и самата медия, а ние не можем да различим предизвиканите от нея ефекти от онова, което би било без тях. “Нашето собствено тяло и цялата заобикаляща ни вселена се превръща в контролен екран” (ЕС 127), където значението изчезва.

2
Катастрофичният интелектуалец утешава читателя, защото му дава възможност да види на фона на бедствието групичка свръхчовеци, способни да се извисят над посредствеността. Или поне няколко избраници, които като че казват: “Само ние - ти и аз -можем да разберем това и да оцелеем: ние, единствени сред цялата тази тълпа.
Катастрофичният интелектуалец презира популярната литература (или по-общо: култура), отхвърляйки я изцяло. По това високомерие той прилича на теоретика, който оставя писането на писателите, а за себе си запазва привилегията да гледа отгоре (или от безопасно разстояние - и двете значения могат да се изведат от гръцкия първоизточник, думата “теория”) спектакъла и охотно да го нарече панаир на суетата. Теоретикът може по такъв начин да обоснове морално собствената си позиция. Литературата е арена на проявени афекти, враждебни сблъсъци, играчка в ръцете на задръстени от алчност занаятчии. Теорията, напротив, е проява на желязна дисциплина, достоен израз на вътрешна хармония, едва ли не безличен интелектуален аскетизъм.


аз преди поне три години


на изпращането ми преди година и четвърт


двамата ми любими преподаватели - по литература и хм


близък план

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.