in heaven/in utero/in limbo/in&out

някой точно определен съсед вчера стана на 18
и аз заедно с някои точно определени близки му бяхме на гости
и няколко доста големи и пълни чаши сухо мартини преминаха безпрепятствено в подопечното ми тяло
и беше ок
пусках /заради това ме ритаха заклеймяваха и обиждаха :)/
каквото музика исках и искрено й се радвах
хапнах сандвичи ябълков сладкиш
изгоних котарака без уши /който не се казва безухов а силвестър/ от балкона почти без да искам

преди това обаче не беше толкова приятно
гледах последни дни на гюс ван сант
много неща във филма ме потресоха
по едно време имаше опит да се бие рекордът с най-дълъг кадър на къща от жертвоприношение на тарковски
/в качествено отношение филмът няма нищо общо с този на тарковски/
освен двата забавни момента -
с посещенията в къщата на човека от жълти страници
и на християнските сектанти -
имаше и още нещо хмх поносимо: два пъти пуснатата песен venus in furs на велвет ъндърграунд
а този филм уж трябваше да е за последните дни на кобейн
вярно ван сант го показа напълно смазан деконструиран разглобен излудял и т.н.
но филмът не беше добър
аз исках да видя митове история послание концепция контекст
а видях квази-реалити почти бездиалогно нещо
но не съжалявам

иначе днес всичко е като позитивна идилична картина
спокойно и топло
във всеки смисъл
следобедът научих прекрасни неща пряко свързани с мен и близкото минало
гледах смисълът на живота
четох малко за “единствената жена разбирала някога от живопис в италия”
и след минути ще продължа

1 Comment

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.