патицата при джойс

сиси кафри:
дадох го на моли,
защото ме помоли,
патешкия крак,
патешкия крак.

редник кар и редник комптън, стиснали здраво под мишница късите си войнишки бастунчета, маршируват с олюляване, обръщат се кръгом и устите им едновременно блъвват мощен залп от пръдня. откъм уличката долита мъжки смях. отвръща им дрезгавият тембър на мъжкарана.

мъжкараната:
не ти се урежда въпросът, рунтав гъз. да живеят лудетините! повече власт за момичето от каван.

сиси кафри:
и повече късмет за мен. каван, кутхил и белтърбет. (пее.)

дадох го на нели
корема си да бели,
патешкия крак,
патешкия крак.

редник кар и редник комптън се обръщат да им отвърнат, туниките им аленеят кървавочервени под мъждукащия ореол на лампата, а русите им бакърени чутури са прорязани от черните вдлъбнати черти на шапките им. стивън дедалус и линч минават през тълпата, недалеч от червените униформи на британските войници.

редник комптън (заканва му се с пръст):
какво дири тук свещеник?

редник кар (обръща се и подвиква):
здрасти, отче!

сиси кафри (гласът й се извисява още по-пискливо):
хвана го, стисна го,
ех, голям мерак
за патешкия крак.

джеймс джойс

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.