книгата е дом на края на света

Той подскочи като чу гласа ми. В изненадата му имаше нещо еротично. Все едно някой дръпна цип в стомаха ми. Аз бях ловецът, а той - якият, нищо неподозиращ елен.

когато прочетох тези три реда
/които извадени от контекста изглеждат семпли и не особено въздействащи/
от Дом на края на света
на Майкъл Кънингам
казах “боже колко си хубав”
имайки предвид как книгата и авторът
лека-полека
без да бързат
ме опиват и ми доставят истинското удоволствие от литературата
заради което този който чете седи самотен в привидна тишина
привидна защото зад кулисите
в съзнанието
се крие цял един друг свят

книгата е дом на края на света

може би съм старомоден и леко патетичен в настоящия момент
но книгата/а и Книгата/
като символ е прекрасна

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.