70 години от раждането

роденият поет

Ако се бе родил в мравуняк, би живял
щастливо като в рай за глухонеми -
кой би посегнал там заслужения дял
от общата вглъбена тишина да му отнеме?
Не е той мравка и за друго е роден,
но сред гъмжилото от книжници и фарисеи
ще го ограбват и убиват ден по ден
и ще му пречат нивата словесна да засее.
Ще сквернословят зад гърба му в хор
с пиянско грачене среднощ ще го измъчват,
а сутрин доноси ще чуруликат на ухо
за него словоблудците от кръчмата.
Той мълком ще преглъща злобните сълзи,
неотмъстен ще се прибира вкъщи -
защото заговори ли на техния език,
ще се погуби, няма да е вече същият.
Поеме ли греха да грачи с тях докрай,
подсъдно би живял до някой черен петък,
когато глухонемите от мравешкия рай
ще проговорят и ще му поискат сметка.

това е стихотворението на иван цанев
което бях радостен да прочета вчера
в камерната зала на народния театър
навън беше ледено и сковано
но вътре приятелите и близките на иван цанев
или просто читателите му като мен
а все пак и отоплението
допринесоха за частични промени в климата

над залата
сякаш за да се напомня непрекъснато
че подобни моменти на промяна са рядкост
служител на театъра празнуваше рождения си ден
по коренно различен начин
човек не трябва да си мисли
че врявата и безумието могат да бъдат изтласкани за дълго

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.