орхан памук в софия

радвах се че имах възможност да бъда на двата разговора с него
в аулата на софийския университет и в червената къща
и два пъти да му ръкопляскам изправен на крака
думите му вдъхват надежда и кураж
автентичната му и детинска вяра в правотата
на личните и колективни идеали в полето на чистия хуманизъм
успокояват и пренасят в едно пространство
където да отстояваш определени ценности и стойности
и да вършиш определени дейности
е ежедневие
макар и не едно от най-лесните

радвам се че вторият разговор беше воден от силвия чолева
и че дълго дълго си приказвахме с нея след това

щях да се разплача когато един човек от планинско селце
обясни на памук как е чел „името ми е червен“
и се е сетил за баща си от изречението
„снегът се натрупваше по покривите
пухкав и непокварен докосваше къщите
това щеше да е последният сняг
който очите на баща му щяха да видят“
защото баща му към края на живота си
вече не виждал както трябва
и питал сина си
колко сняг има по покривите
и синът хващал
изкривената от работа с дърводелски инструменти
ръка на баща си
и разтварял показалеца и палеца
колкото на око преценявал че е натрупал снегът

недоумявам как и на двете срещи
имаше само писатели
които са имали или ще имат
професионални ангажименти с организаторите
от фондация елизабет костова

попитах един познат писател
твърде нашумял през последните години
защо не е дошъл
каза че е имал среща по това време два дни поред
а и също
„аз и не си падам по лауреати
въобще по преуспели политически коректни пичове
не съм и не смятам да прочета нищо негово в скоро време
не защото е турчин или мюсюлманин
сега чета моби дик
а това че е съден неколкократно нищо не значи
това неговото са някакви такива леки закачки
да е бил бит като мене не е бил“

толкова
за любопитството отношението уважението
разбирането и емпатията

No Comments yet

RSS feed for comments on this post.

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.