The Egoist - публикувана в Егоист

нередактирана версия

The Egoist

егоист ( от фр. и от лат. ego “ аз “ ) – Който милее само за себе си, поставя личните си интереси над всичко; себелюбец.

Речник на чуждите думи в българския език, Издателство “Наука и изкуство “
София, 1970

Нито една дума не може да бъде изчерпана и обяснена от обикновена речникова дефиниция. Най-малкото пък точно тази. Мисля, че ти е напълно ясно защо.
Едно явление никога не е само в историята на човечеството, никога не е в самота и отчуждение. Или поне в хрониката на ХХ век / някои даже прекрачват вековете / . Нямам предвид само войните, болестите, класовите търкания, недостига на храна и прочие бедствия от все още световна величина. Поскоро бих искал да обърна внимание на нещо, което помага в изясняването на човека, мястото му тук и сега и наистина спомага в добруването между нашия биологичен вид. Готов ли си да ти разкрия една интересна загадка, факт забулен с тайнствена мъгла. Егоист не е първото списание с тази описваща човешката природа есенция – егоизмът. Да, не е. Изненада ли се. Така и предполагах. Сега взимаме заедно машината на времето, в този случай думите, и се връщаме назад към 10-те години на ХХ век.
Всичко започнало с борбата за даване на избирателни права на жените, но не в една далечна галактика, ами просто на един далечен и голям Остров или просто Великобритания.
През 1911 Дона Марсдън и Мери Гоуторп създали суфражисткото списание
/ разбирай тогавашния Космополитън / - The Free Woman. То окуражавало тогавашни феминистки феномени като свободната любов, неомъжените, но не и свръх-промискуитетни, жени и тяхната независимост. The Free Woman предлагало като начин на живот комунално отглеждане на децата и все-общ дом за всички. Ти си мислеше, че секс революцията и хипитата са се появили през 60-те. Нещата са на rewind от толкова много години. Дано лентата не се скъса, но поне тогава всичко ще почне отначало.
Въпреки финансовите си проблеми списанието оживяло. Не е било толкова толерирано от местната блатна, застояла интелектуална маса.
И дошла знаменателната 1913 година, когато Марсдън предложила на Езра Паунд да бъде литературен редактор в една нова и модифицирана версия на изданието. Което той, разбира се, приел. Все още не е бил хоспитализиран в психиатрична клиника някъде отвъд големия океан. Той донесъл и задължителната финансова подкрепа в лицето на Джон Гулд Флетчър. През ноевмври 1914 се променя и името на списанието. The Egoist се ражда. Дона Марсдън е смятала, че докато жените не развият егото си никога няма да спрат да бъдат доминирани от мъжете. Много правдиво и логично. Защо ли Карбовски не е бил наоколо? Марсдън е казала : “ Центърът на Вселената лежи в желанието на индивидуалността и Вселената няма никакъв друг смисъл от задоволяването на изтънчените индивидуални нужди. “ Епикурейство и егоизъм – вървят ръка за ръка. Проницателна жена гледаща точно в душата на човека и в неговите мотиви да живее цивилизовано.
В началото под редакторското перо на Марсдън са излизали главно политически изобличителни писания, които спокойно клонели към краен феминизъм и предизвиквали скандали. Под влиянието на Паунд The Egoist станало и списание с модерна проза, поезия / модернизъм, имажизъм / и писане, критически настроено към злите и грозни страни на консервирания Остров, който спокойно и сантиментално се съсухрял на своята стогодишна зелена морава. Но все пак не съществува само политика и културата има място пред Егоистичния взор.
И затова Ред.-овете смятали, че крайността на Марсдън не е оправдана, при това със статиите си тя снижавала и тиража. След известен натиск тя напуснала. Революцията винаги изяжда децата си. Но този Терминатор не бил толкова лесен за убиване. Тя все пак се върнала с публикацията “ I am “. Тук се разкрива кредото на списанието. “ Да изумява със Словото. Нашата война е само с думи. Във всеки техен аспект: граматика, синтаксис, жаргон, това е кръвта, тялото, гръбнака. Това е оръжието. “
През култовата 1914 / мислеше си, че само ФК Левски се е появил тогава / The Egoist започва да издава “ Портретът на художника като млад “на Джеймс Джойс. Към края на 1915 целият роман е бил публикуван на страниците на списанието. След това и издаден от Egoist Press, защото никой друг не е искал да се заеме със задачата. Egoist Press e публикувало още книги на Алдингтън, Жан Кокто, Т.С. Елиът и Езра Паунд. Нобеловият лауреат от 1948 година Томас Стърнс Елиът става литературен редактор подтикнат от вече готовия да напусне Паунд. Това става през 1917, през същата година Елиът публикува “ Пруфрок и други наблюдения ”. Той е бил и главен редактор на списанието от август 1917 до октомври 1918. През 1919 The Egoist престава да излиза като списание, но продължава в книжна луксозна форма да насърчава своята литературна публика. Петгодишната легенда остава да свисти в миналото. Докато не запали и малко отдалечената от Албиона, голяма и красива като човешка длан страна. Позна. България имах предвид.
The Egoist е отстоявало ярката независимост на човека като правещ собствения си живот. Желанието да превърнеш стила си на живот в ювелирно, филигранно произведение е било лайтмотивна идея, която винаги ще бъде прегръщана от всички егоисти. The Egoist винаги е засягало проблемни въпроси – сексуални, контрацептивни, наркотични, всичко свързано с личната свобода и нейните предели.
След като преди няколко дни видях Уилям Дефо на трамвайната си спирка, не е халюцинация, снимал филм тук, вярвам напълно в преплитането на времеви, пространствени, идейни и всякакви други нишки. Денят преди трамвайната среща бях гледал Диво сърце отново. Струята на Боби Перу / Уилям Дефо е наистина най-шумната в киното. След като видях него и Браян Молко от Пласибо на живо, мога да искам само двата първи броя на Егоистите в рамка пред мен. Не искам само това, разбира се, но винаги мога да ги продам прескъпо на антикварен търг. Или да бъда единственият им собственик. Мечтите са легален халюциноген – използвай го и ти в опита си да направиш своя живот пословично егоистичен.

Стефан Милчев-Перие

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.