най-горещият ден на октомври

чета буковски
капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба
това са откъси от неговия дневник
от 28 август 1991 до 27 февруари 1993

буковски умира на 9 март 1994
отпразнувал е един последен ден на жената
и си е отишъл

като чета буковски имам чувството
че съм се събрал с близък приятел
нощта е пред нас
той ще ме изслуша
аз ще го изслушам
и ще бъдем честни един към друг
няма да си дрънкаме глупости
ще говорим за малкото важни неща
без излишни любезности
без да се правим на интересни
без лицемерие превземки и тъпотии

чета как на 2 октомври 1991 в 23,03 часа е писал че
„навън – 38 градуса, най-горещият октомври от 1906-а насам”

днес е 26 октомври
в момента съм включил печката
още не са пуснали парното
радиаторът е леден
навън е студено
болен съм
отново синузит и съпътстващите му усложнения
неприятно е
но усещам уют в тази болест
знам какво да очаквам
замайването неразположението
после подобрението
и отново здрав

преди време казах на едно момиче
докато бяхме в ателието му
край скици картини и рисунки
хапвахме сандвичи
смеехме се и говорехме глупости
че ще напиша следното хайку:

тази нощ
всичко забавно в мен
си е отишло

помня как всъщност ми беше доста забавно
хубава нощ беше
бях се схванал
момичето размачка врата ми
с някакъв кокосов крем
ненавиждам миризмата на кокос
започна преди да я усетя
след това нямаше смисъл да й казвам да спира

следващите нощи
като се свивах в чистите завивки и в синьото одеяло
и се унасях от топлия шум на печката
си мислех за
майка ми която ми казваше
нацоцоркай се в леглото
което значеше да скоча бързо
и да скрия глава под възглавницата

мислех и за обещаното хайку

тази нощ
всичко забавно в мен
си е отишло

какво ще стане в тази нощ
когато и да е тя
в която няма да мога
да се присмея на безсмислието
да го преодолея
да се сгрея
било
със силата на смеха
било
с няколко припомнени реда от поема или роман
или с някой спомен
без значение дали извиква усмивка или тъга

забавно
в този случай
не мисля че има общо
със забавление веселие или радост
а по-скоро с някакво течение
или движение вътре в човека
което не трябва да си отиде
приливът трябва да идва
крачките на това движение
трябва да са в главата ти
а не далеч от нея
забелязал съм лекотата с която хората ходят
но в тях не помръдва почти нищо
застой блато парализа

като написах парализа
станах от стола
отидох до прозореца
печката все още беше включена
синя кола профуча по улицата
по навик докоснах радиатора
беше топъл
спрях печката

все още има някакво движение

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.