Стефан Иванов

алкохол и виктор пасков / мартин карбовски / тома марков / ясен атанасов / ангел константинов / росен марковски

Posted by admin - 24/06/10 at 05:06:39 pm

Терзийски е уникално явление в съвременната поезия.
Виктор Пасков

Калин Терзийски е индулгенцията ни за по-добър свят, където великани (като него) ще стоят на високи столове във вечния бар и ще пият от чаши със сталактити и сталагмити. Това, че го познаваме е наше чистилище. Бих искал да съм като него.
Мартин Карбовски

Някога с Калин Терзийски бяхме на една суша, на острова на алкохола. Но той успя да се спаси. Стискам му ръката. А писането на Калин Терзийски е стреснато, трогнато, очаровано. То е бавно и прецизно. Като видра плъзгаща се по леда.
Тома Марков

Има алкохоли твърди и алкохоли леки, алкохоли остри и алкохоли меки. Кайовицата („Алкохол”, произведен от Калин Терзийски) e съвсем различна работа. Тя е от онези алкохоли, които не опиват, а направо напиват…
Ясен Атанасов

Или лошо, или всичко, щото е все още жив. Ще бъда кратък и ясен, почти. Септември току-що бе загащил ризата си.Лежахме двамата на нощна крайспиркова полянка, а кучешко лайно между лицата ни говореше несвързано и смърдеше на храна… Възправи се Кайо и вика – те го рейса, бате Аци… и както винаги ще го запомня… с неуспешен опит за поглед, който ти казва, а всъщност моли невидимо небето – „Боже, помоли Дявола да стане тоя тюлен, че дори и по триста лицеви опора на ден да правим, пак нема можем го вдигнем!…” Винаги ме е мъкнал, макар и с 50 кила по-лек… макар и мъртво-пиян, каквото и да означава мъртво, или пиян… Малко хора са ме мъкнали, а той е един от тях. Скица с голямо сърце, но с още по-голям черен дроб! И с голям и недосаден талант. Кайо, ще използвам случая, това да бъде и евентуалната реч над гроба ти, щото съм сигурен, че ако те изпреваря, ти няма да кажеш нищо по-различно от мене, а то е – прегръщам те, защото си човек, който ни мисли непрестанно с уморена усмивка! После ще поплача, ще ми се тресат раменете, ще съжалявам, че приживе не се довидяхме и ще напиша графит на скучната плоча с надпис до входа на блока ти – “Тук живя Калин Терзийски” – Нередовен живот, за сметка на редовна смърт. Но, всичко това, само ако те преживея. Наздраве за живия Кайо!
Ангел Константинов

Тема: Алкохол
Калин Терзийски пише. Аз пия. Кайо разсъждава на глас затиснат от море.
Удавил се е явно. От устата му излизат мехурчета обвити в червено вино, пълни с мощен глас. Хоризонтът е високо. Като потънала антична статуя стои изправен гол до кръста с тога през рамо. Бавно казва имената си. На дъното на океана кънти само неговия бавен глас и дразнещия кикот на мръсници. Усмихнат гледа организма си отвътре и проследява всички функции, спокоино като доктор. Аз пия и чета! Морето онемява и плавно се отдръпва. Оставя само няколко вълни, които да се плискат в краката му и да ги мият готино. Алкохолът е в живота ми, в чашата ми, в ръката ми, в мен. Аз съм алкохолът - той не е. От там са се върнали малцина. Аз познавам само Кайо. Само той може да разкаже. Само той може да каже как е. Гот ли е да ти се плиска океана в краката и да ти се вее черния перчем, бе, Кайо?
Искам „Алкохол”!
Росен Марковски

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search