Стефан Иванов

бог в ню йорк

Posted by admin - 17/05/10 at 03:05:45 pm

днес от 17,30
в националната библиотека
е представянето на книгата на илко димитров
бог в ню йорк

на нея ще прочета две писма от кореспонденцията ми с автора

ето ги:

2009 декември 12 събота

здравей

„бог в ню йорк” - поне така си мисля - е нещо като равносметка към себе си, към аза, който е захвърлен в света, но сам се е хванал, изправил се е с помощта на тялото си - онова конкретното, но и другото хартиеното, идейното, онова, което се опитва да изравни везните в полза на смисъла и реда, на гарантите, които сами сме си създали, за да ни оправдаят престоя
и като се е изправил е видял, че земята така се е завъртяла, че пак се е изпречила пред лицето му
като в картина на магрит или ешър
изправен пак си долу, но в това негативно изправяне, в опита поне за него, се корени духовното - каквото и да е то, каквито и маски и реализации да си е сложило то

човекът винаги е бил окаян и ущърбен
с времето просто неговото усъмняване в маските на духовното стават несъмнени
талес платон аристотел плотин августин кант хегел маркс ницше фуко
колкото повече разнищване, толкова по-малко остава смисълът, за който може да се хване човек, а конструкциите на нови идеали, утопии и заместители става практически невъзможно
мога да продължа да пиша, но се надявам, имам чувството, че разбирам добре текста и патоса му
ако греша - сега, какво да се прави

според мен „бог в ню йорк” е изграден от добре подредено и конструирано писане, всички подхванати сюжети и понятия са изведени чрез един личен, изповеден монолог-наблюдение, който ни най-малко не е отстранен, теоретичен и академичен, а си е гласът на човек, който е тук и го живее този живот, без да е над него, без да му се присмива или да го омаловажава
а тъкмо напротив

текстът е силен

не знам за кого в българия е предназначен - страна пълна с бързи евтини бърборковци, фалшиви хора и автентично глупави форми на тесногръдие, но текстът трябва да го има и е хубаво, че е така

поздрави!

стефан

2010 април 13 вторник

здравей

за книгата ти казвам същото, което и преди няколко месеца - за мен е събитие. такова смислено поетично-рационално изследване на човешкото нямаме последните години или въобще скоро. скептицизъм, погнуса, страх и отвращение усещам от книгата, но и алтернатива - убежището в себе си, в писането, в малка общност. не е моя работа, но се надявам вътрешният опит, който се е произвел в теб, като си писал книгата, да не вреди на всекидневния ти живот. абе, да не си се отчаял имам предвид, защото не трябва - мисля, че пишем, за да създаваме книги като тази.

поздрави

стефан

1 Comment

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search