тогава бях безкрайно слаб

„но аз тогава бях безкрайно слаб поет
и не посмях да стигна никога до края.
бях гладен аз
и всички дни, и всичките жени из кафенетата, и всички чаши
аз исках да изпия и строша,
и всички улици, и всичките витрини,
и всички къщи и съдби човешки,
и всички колелета на файтоните, които се търкаляха като вихрушка
по разбития паваж,
аз исках да запратя в огненото гърло на войната,
аз исках всички кости да строша
и да изтръгна всичките езици,
и да стопя огромните тела - тъй странни и разголени под дрехите - тела, които ме докарваха до лудост.
предчувствах идването на великия червен христос на бъдещата руска революция.
и слънцето бе люта рана,
която зееше разжарена.

аз вече юноша тогава бях,
едва шестнадесетгодишен, бързах да забравя бащината стряха”

блез сандрар
из проза за транссибирския експрес
1913

http://www.kadiiski.com/prevodi/sandrar.html

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.