клип портрет филм

в събота излязох към десет часа
беше хладно и свежо
с лека мъгла
слязох пеша до жълтите павета
влязох в един хотел
попитах на рецепцията къде са снимките
казаха ми че са на минус първо ниво
без да искам слязох на минус второ
където имаше
историческа или културологическа конференция
и също имаше камери
когато видях познати доценти и професори
се убедих че не съм на правилното място

всъщност не знаех на какво точно отивам
когато един от участниците ме покани
оказа се снимки на клип към песен на петко славов
http://www.myspace.com/petkoslavov
който преди години заедно с жоро и дани от остава
записаха и издадоха няколко песни като хомеовокс
бяха готини

в клипа за моя изненада участват
свилен и дани от остава
тома марков
гурко от анимационерите
кака лара береану

тръгнах си далеч преди последните кадри

отидох на стълбите пред университета
слушах a wolf at the door на radiohead
за пети път подред
преди двете студентки от академията да дойдат
бяха ми предложили да ми направят портрети
досега само един приятел ме беше рисувал
и ми беше интересно какво ще се получи

стигнахме улица ханс кристиан андерсен
на която има две детски градини
по пода в различните стаи
имаше книги на кундера на борхес на антал серб
пиано с изсъхнали цветя върху капака
навсякъде разхвърляно и с валма прах
орехи домати ябълки
купища бутилки
рецепти за антибиотик и успокоителни
на рамките по вратите беше отбелязвано
кой колко е бил висок някога

родителите на момичето са във вирджиния
тя е наполовина американка
брат й е в бразилия
работи и лети с парапланер
тя живее сама
другото момиче се оказа наполовина рускиня
по едно време дойде техен колега от академията
на него родителите му са в мадрид
тази година завършва и ще отиде да работи в кипър
за да изкара пари за магистратура в барселона

настаних се в червен мек и дълбок фотьойл
стоях неподвижен
четях интервюта с ларс фон триер с едуард олби
схващах се
заслушвах се в песните
които ела фицджералд размяташе из въздуха
после в саундтрака на боен клуб
едуард нортън беше на задната корица на списанието
което прелиствах

чудех се как ли изглеждам върху хартията
която е скрита от погледа ми
все повече залепвах и се изличавах от фотьойла

портретите всъщност имаха прилика и допирни точки
голямата разлика беше че бяха толкова ярки и светли
наситени със светлина живот и колорит
очаквах да са остри убити и измъчени
стегнати и тъжни

полуамериканката си сви цигари с карамфил
наля гъсто и тъмно италианско вино
намазах си филия със сладко от вишни с мед
начупих си орехи

момчето което ще ходи в кипър сподели
че никога не е ходил на концерт
пуснах му изпълнения на бауи на живо от 80-те
после the lost fingers и nouvelle vague

когато заваля и времето напредна
слязох към центъра
минахме през един нов бар
там преди беше ресторант хитрият петел
/наричах го the cunning cock/
нещо не беше както трябва
музиката беше бритпоп
но не и самото заведение

далеч от улица ханс кристиан андерсен
в един друг апартамент
на улица на която има една детска градина
от която заедно с друг жител на квартал дружба
сме взимали малкия добър брат
гледахме последен изход 4
и се оповръщахме от смях като бебета

на същия етаж живее деветдесетгодишен старец
който е научил внучка си да чете още на три и половина
сега той едва я вижда
чува само някои думи
обича да пие кола
предпочита макароните си със сирене и много захар
забравя да пие лекарствата си
слуша радио денонощно
и за да се събужда всяка сутрин
не заспива през нощта

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.