Стефан Иванов

приказка без край на 30 години

Posted by admin - 24/10/09 at 06:10:24 pm

миналата събота
късно вечерта се сетих за тази книга
отворих я напосоки
и се зачетох

„бастиян осъзна изведнъж, че през цялото време е гледал вторачено книгата, която преди бе държал в ръцете си господин кориандер и която сега лежеше на фотьойла. той просто не можеше да откъсне очи от нея. тя сякаш излъчваше някаква сила и тази сила го привличаше непреодолимо като магнит.
той се приближи до креслото, бавно протегна ръка и докосна книгата… в този момент нещо в него каза „щрак”, сякаш се бе затворил някакъв капан. обзе го смътното чувство, че с това докосване е започнало нещо неизбежно, което от сега нататък ще се намеси в живота му.”

в неделя излязох
ходих из дъждовния и мъглив следобед
изпих чаша червено вино
прочетох 30-40 страници

„той повдигна книгата и я огледа от всички страни. корицата бе от коприна с цвят на стара мед. при всяко завъртане тя проблясваше. докато я прелистваше набързо, видя, че е напечатана в два различни цвята. илюстрации май нямаше, но затова пък – прекрасни големи начални букви. когато бастиян се вгледа още веднъж по-внимателно в корицата, откри върху нея две змии – една светла и една тъмна. те си бяха захапали опашките и по този начин образуваха елипса. в тази елипса със странни заврънкулки бе изписано заглавието: приказка без край.”

отидох да гледам смъртоносен противник
/разочаровах се от края
защо умря човекът
който търсеше справедливо отмъщение/

изпих още една чаша червено вино
прочетох 30-40 страници

„странно нещо са човешките страсти, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които никога не са изпитвали подобно нещо, не могат да ги проумеят. има хора, които рискуват живота си, за да покорят един планински връх. никой, дори и самите те, не могат точно да обяснят защо правят това. други се погубват, за да спечелят сърцето на дадена особа, която не ще и да знае за тях. трети пък се провалят, защото не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. някои затриват цялото си състояние, за да спечелят в хазарта, или жертват всичко за фикс-идея, която никога не може да стане реалност. други мислят, че могат да бъдат щастливи само ако са някъде другаде, и цял живот обикалят по света. има и такива, които не могат да си намерят покой, преди да се доберат до властта. с две думи: колкото хора – толкова страсти.
за бастиян балтазар букс това бяха книгите.”

докато четях мислех за онази вечер
когато изпих няколко чаши траминер
в заведение близо до вкъщи
беше опияняващ и естествен момент
без ни най-малко да го очаквам
свари ме неподготвен
почти толкова колкото нощта на онази сряда
преди няколко седмици
когато ги видях тях двамата
седнали заедно и уединено

надявам се да има продължение

„само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ…
само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава с одеялото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано…
само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова приключения, които е обичал и на които се е възхищавал, за които е треперил и се е надявал, и без които животът му се е струвал празен и безсмислен…
само който не е изпитвал подобно нещо, вероятно не ще разбере онова, което направи сега бастиян.”

още в следобеда
след първата чаша червено вино
забелязах че годината
на първото издание
на приказка без край
е 1979

тя си остава любимата ми книга
която би могла да бъде наречена и детска
създава ми неподражаемо чувство
за уют на тялото и на фантазията
винаги бих гледал и екранизацията

„той се бе вторачил в заглавието на книгата и ту го обливаше гореща пот, ту го побиваха студени тръпки. точно за това бе мечтал толкова пъти досега, желал го бе, откакто живееше с тази страст – приказка, която никога да не свършва! книга на книгите!”

и аз бих откраднал книгата
както и сега ми се ще да сграбча
онази приказка без край
за която толкова отдавна жадувам

но това е друга приказка и ще бъде разказана друг път
както толкова пъти се повтаря из книгата на михаел енде

1 Comment

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search