култура на тъгата

трудно е да си тъжен на български
ако си затворен
в това
което е традиционно
за тази страна
или в тесните граници
на емоциите които са преувеличени
в българското изкуство

в пределите му
няма да откриеш български вариант
на носталгия
на меланхолия
на содад
на сплин
на хюзюн
на руска тъга

„студеният език на глупостта
би забранил дори цъфтежа на звездите”
пише пабло неруда
и си мисля колко неща
е забранявала да съществуват
и си е забранявала да преживее
местната глупост
и продължава да го прави всекидневно

най-малкото и дребното
но едно от най-интимните
е именно тъгата

толкова е забранена тъгата
че преминава направо
в омраза погнуса
и самоубийствено отчаяние

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.