безоарът на песоа

фернандо песоа е роден през 1888 в лисабон
умира от хепатит през 1935 в същия град

през живота си е писал под 72 хетеронима

хетероним
означава „другоименник – измислен автор с друго име”
чиято личност философия и стил са различни
от автора-създател
от действителния писател

роман якобсон казва за него
„името на фернандо песоа трябва да бъде включено в списъка на великите световни творци, родени в едно и също време – стравински, пикасо, джойс, брак, хлебников, льо корбюзие. всички характерни черти на един тъй блестящ екип се намират в кондензиран вид у този поет.”

октавио пас пише за него
„англоман, късоглед, вежлив, уклончив, облечен в тъмно, сдържан и непринуден, космополит, проповядващ национализма, велик изследовател на нищожни неща, хуморист, който не знае що е усмивка и смразява кръвта ни, създател на други поети и унищожител на своя аз, автор на парадокси, прозрачни като водата и като нея шеметни: да се преструваш, значи да се познаваш, загадъчен, без да подхранва загадката, загадъчен като южната луна, мрачен призрак на португалския юг – кой е фернадо песоа?”

автори на
книга на безпокойството

/наричан
интимен дневник
роман-изповед
грандиозен сборник от
прозрения размисли
импресии видения и лирични описания/

са песоа и неговия хетероним бернардо суареш
който е помощник-счетоводител

книга на безпокойството
е публикувана изцяло едва през 1982

тази книга на песоа
се явява
като негов безоар

през средновековието безоарът е смятан
за една от най-ефективните противоотрови
привиждан е като универсален антидот
срещу всяка отрова

може би
осъзнаването писането самоанализът за песоа
са били истинското същинското му живеене
били са единственото му смислено убежище
срещу разрушителната тревога на всекидневието
която го е задушавала и тровила

писането е било може би форма
на спасение на терапия
би било хубаво
ако е вярно
че колкото повече листове се трупат
толкова повече песоа оживява
спонтанен и естествен
готов да влезе в живота очистен
да започне наново
спокоен
но най-вероятно с писането
с увеличаването на хетеронимите
на техните животи поеми романи и дневникови бележки
безпокойството се е увеличавало главоломно
и пробойните във всеки един миг без писане
е трябвало да бъдат запълвани
от още повече изблици на фантазии и фантазми

безпокойството не е изчезвало
писането го е провокирало
постоянното неотменното
тежко като олово самосъзнание
съзерцанието на света и на себе си
чувството за самота и захвърленост
приближават до самия себе си
но отрязват пътя към другите
към приемането и преглъщането на света

тези неща не си отиват
не могат да бъдат притъпени
няма как да си отидат
никой не ги е канил
никой не може да ги изгони

нелюбезната продавачка в магазина
навъсените облаци
шумът по улиците
мъчителната самота на градския здрач
могат да предизвикат тревога
примесена с еуфория и шемет
защото има какво да се опише
има какво да те кара да реагираш с думи

и така може би се формира безоарът на песоа
и на много други

състоянията и нещата се просмукват в тялото
не можеш да се изскубнеш от тях
те прииждат натрапчиво
заживяваш с тях
заживяват в теб
свиват си гнездо
наливат основите на своя дом
раждат си деца
поколения от притеснения тъги и страхове
разреждани от илюзии
че има противоотрова
че има дълго и граничещо с постоянство
спокойно състояние на хармония

а е факт че безоарът всъщност
е органична или неорганична маса
която се е натрупала в храносмилателната система
и в никакъв случай не е противоотрова

как може една топка косми
остатъци от лекарства
и непреработена целулоза
да са противоотрова

как може възхвала
и анатомия на безпокойството
на болестта да се живее
да те успокои

макар да ми е приятно да си мисля
че фикцията е фикция
писането е  писане
и смесването на автора и измисленото
е някак порочно
и че песоа
не е бил маниакално разтревожен и тъжен
и всичко е писателство
театрална постановка
с измислените от него писатели и поети

не вярвам че песоа

въпреки целия си опит за върховна естетизация
на това което е за него драматично в живота му
и в животите на хетеронимите му
е намерил изход от безпокойството

но поне е оставил
един скъпоценен литературен безоар

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.