мъките на един американец

„ - за какво мислиш?
- за едно момиче, което лекувах в „пейн уитни”.
- сигурно е голямо облекчение да не си вече там. тая болница те изсмукваше.
- липсва ми.
- сериозно?
- липсват ми пациентите. трудно е да се опише, но когато човек е изпаднал в тежка нужда, нещо излиза от играта. позьорството, което е част от обикновения живот, изчезва. няма го вече фалшът от типа „как си – добре съм”. – млъквам за миг. – пациентът може да бълнува, да мълчи като пън или дори да буйства, но около него има някаква неотложна нужда, която мобилизира. усещаш се съпричастен към суровата истина за същността на човешкото същество.
- няма притворство, както би казал татко.
- точно така: няма притворство.”

сири хуствет

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.