Стефан Иванов

необходимостта от предговор / агонията на книгопечатането / турските гробища по граф игнатиев

Posted by admin - 18/08/09 at 02:08:08 pm

романът не е изкусно и интересно написан
макар в него да има
елементи на психологизъм и
на сексуална освободеност
той си остава
сантиментален и трагичен по твърде евтин начин

издаден е през 1920
през тази година кнут хамсун печели нобелова награда
пруст издава обществото на германт
а фицджералд отсам рая
излизат сюрреалистичните магнитни полета на супо и бретон
също и
шери на колет
първата книга на агата кристи за поаро
романи на
едгар райс бъроуз
джон дос пасос
д.х. лорънс

поставена до тях
книгата на кирил христов стои недъгаво
но качеството на прозата му
безспорно има своите социокултурни предпоставки
от които той не е могъл да избяга

началото на предговора:

„ето най-непотребното нещо в една книга – предговора, ако авторът може да се опре поне на един малък брой читатели, които биха го разбрали правилно. сред народ като нашия, чиято просветеност се свършва с една най-обикновена, почти ненужна грамотност, съпроводена с наивна увереност, че щом можем да прочетем една книга, ние ще вземем от нея бездруго всичко, каквото тя ни дава – не онова, което сме в състояние да вземем, т.е. най-често твърде малко – предговорите стават необходими като всяко подпомагане на човек, започнал една работа с недостатъчно съзнание за своята неподготвеност”

краят на предговора:

„накрая смятам за уместно да обясня защо романът ми излиза в такъв мъничък формат. естествено, аз бих желал да дам на книгата си един по-солиден външен вид и да не я печатам с вадиочи букви. обаче организираните разбойници в страната, които не пожалиха и книгопечатането, налагат все по-голяма икономия на хартия. ако са писани на народа ни дни, бъдещите поколения ще се удивляват как тия изроди безнаказано са вършили най-отвратителни престъпления, най-чудовищни предателства спрямо собствената си нация. да спънеш, почти да унищожиш книгопечатането в един народ с неукрепнало съзнание, едва научил се да срича; да му отнемеш най-важното оръжие, писмеността му, като го подвъргнеш в средновековен мрак, в диво състояние – има ли по-добър начин за унищожението на тоя народ и могат ли и най-страшните му врагове да му направят по-голямо зло? днес с непосилни жертви човек едва успява да публикува и една обикновена брошурка, а утре ще бъде невъзможно да се печатат дори и учебници, ако не се намери някой бащин и майчин да издигне бесилки за спекулантите с печатарска хартия – както и за много други злосторници”

краят на втора глава:

„беше страшна задуха. нагорещеният въздух трептеше натам по улица граф игнатиев, която изглеждаше безкрайно дълга. вървейки бързо, потънал в пот, асен си спомни, че чичо му при някакъв случай е разправял, че когато бил студент в софия и разкопавали улиците за прокарване на канализацията, от всяка педя място на тая улица, чак до забавачницата на площад славейков, изваждали човешки черепи и големи бедрени кости. знаело се, че в турско време от тоя площад, та хе дори до семинарията, било все турски гробища; черната джамия, що е сега черква св. Седмочисленици, била сред тях, далеко вън от града. нему изведнъж се стори, че турците повече мрат от българите, та затуй не са могли да оставят нищо друго, освен неизгледни гробища”

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search