Стефан Иванов

лабиринтът като права линия на кардиограма

Posted by admin - 20/06/09 at 11:06:58 am

“Това, за жалост, не й пречи да създава изречения, от които читателят остава без дъх: „Бяха толкова реалистични, като че от ноздрите на животните всеки миг ще запращи пара, а копитата им ще звъннат в мрамора. Срещу тях позираше голата статуя на Аполон и сякаш махаше за поздрав на конниците с прекършената си ръка“ (с. 124). Какви ги върши парата и защо статуята позира (при това гола!), само авторката си знае. А за граматика е просто дребнаво да споменаваме.

Но когато герой на Филипова обува „строените до вратата ботуши“ (с. 206), това му дава възможност да разполага със значителен брой крайници и да се окаже полезно за динамиката на действието. Можем да налетим и на някой, който носи „гора от цветя“ (с. 226), да надникнем в зиналата черна паст, където треперят „призрачножълти точки, като електрически риби на дъното на океана, където хората не стигат“ (с. 25), да видим „сенките на пламъците“ (с. 32), да чуем „пронизителното като ранен трол“ (с. 38) скърцане на врата. После, на с.49, ще разберем, че крачките могат да бъдат „безмълвни“ и да се взрем в лице, което „дава вид на вглъбен в мислите си човек“ (с. 62), докато героинята Вера чувства „тежест, която я дъвчеше с челюстите си“ (с. 66). Ако ви се струва, че прекалявам с цитатите, бързам да уточня – подобни постижения могат да бъдат открити почти на всяка страница от текста на Людмила Филипова. Читателят е пощаден единствено на местата, където Филипова преразказва.”

рецензия на таня кольовска за мастиленият лабиринт на людмила филипова

http://www.kultura.bg/article.php?id=15785

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search