за съвпаденията

на снимката е френският философ жил дельоз
случва се често да се сещам за него
но в този определен случай е друго

преди десетина дни
бях на гости на един познат
който живее в апартамент с три котки
малък роял до библиотеката
отрупана със скулптури и африкански бюстове
има картини по белите стени
почти всичко е бяло
подът диваните масите
дори люлеещият се стол

хазяйката му
/приятна илюстрация
на възрастната френска куртоазия
е бивш лекар социолог
и настоящ декоратор на жилището си/
вечеряше с някакви американци
обърна ми внимание след като те си тръгнаха
„значи учите философия
тогава това може да ви е интересно”
и ми подаде кутийка с дискове
с лекции на дельоз за спиноза
на обложката имаше негова снимка
обаче от кадъра бяха изрязани пръстите му
казах й че има вампирски нокти

тогава приятелят
на когото бях на гости
ми подаде фотографското си портфолио
на корицата беше изписанo
vampyr
един от псевдонимите му

съвпаденията винаги са били
нещо запленяващо за мен

alea означава зар
най-известната употреба
на думата на латински
е в цезаровото „жребият е хвърлен”
една от най-интересните употреби на случайността
е в модерната класическа алеаторна музика
на щокхаузен булез шнитке райли
има невероятно количество случайност
и в електронната музика

aletheia е гръцката дума за истина
и буквално означава нещо което не е скрито

когато зарът се завърти и падне
и се види къде е паднал
случайността
колкото и да е невероятна
вече е истина
неподправен факт

случайността изглежда вече необходима
и според погледа и перспективата
на този който наблюдава
и е въвлечен в случайностите съвпаденията
и странната им на пръв поглед синхроничност
се открива логика
която може да произведе
смисъл учудване объркване страх
смях поема изследване или роман

естествено
ако наблюдаващият е скептичен
и не иска да придава смисъл
на падналите зарове или изникналите вампири
това е просто нелепо стечение на обстоятелствата

един известен учен не е искал да повярва
че бог е играл на зарове
когато е създавал вселената и света
но ами ако заровете са играели на бог
или ако едно случайно наложило се убеждение
просто е сменило друго случайно наложило се такова

какво би станало ако дори случайността е отказана
и цялата игра на наблюдатели и нелепи обстоятелства
тръгне целенасочено по алеята на абсурда
седне на пейка
и откаже да играе
защото не иска да храни и размножава
случайната необходимост
и измисленият смисъл
защото зад него не стои нищо
освен тонове и тонове език
от който е композирана симфонията
на западната източната северната и южната цивилизации

не знам какво би станало

това е гледката през прозореца ми
кованото желязо недвусмислено прилича на нещо
зад него се вижда плакат на софия
закачен преди поне четири месеца -
преди толкова го видях за първи път -
софия е имала концерт някъде си
на 13 май
рождената ми дата

дано залата се е пръскала по шевовете

в париж
градът на най-големия
метален кулест и недвусмислен подобен символ
поне засега завърши
по нелеп и глупав начин
една шестгодишна софийска история

и този кур до прозореца ми
ми го напомня по-ясно
отколкото леглото
в което сме лежали заедно

когато снимах самолетите
вече се бяхме разминали

и нещата по-надолу се бяха случили:

за моя и на кари брадшоу тъга
промениха дизайна на бялото боро
затвориха пералнята отсреща
собствениците на бистрото на ъгъла се смениха
и азиатци ми продават цигарите

исках да отида в руан
и четох за литературен герой
който пуши по пет кутии на ден
и получава нещо като инфаркт в руан
не отидох там

четох за човек
който е в париж
и си представя че е в лондон
и ми звънна жена
която е в лондон
и иска да е в париж

четох за случка в метрото
и бях на описаната спирка

отидох на концерт на афекс туин
където най-хубавото нещо
не беше миксерът на неговите звуци
който пасира мозъка ми
а кавър на mein herr от кабаре
който мургава жена изпя на живо
и преди да се озова там
да подскачам да пия вода и да ям палачинки
ми се обади момиче на което
преди поне пет или шест години
занесох сингъла на windowlicker на афекс
когато тя още живееше на таван на улица достоевски

и накрая

на последната страница
на първия роман на мишел уелбек
се говори за възможността за щастие
/това е изразът който той използва/
заглавието на последния му роман
е възможност за остров

сега се надявам
за някого да е станало ясно
че заровете се въртят
и падат както искат
и все пак се случва
рядко е
но се случва
сам да определиш
на коя страна да се търкулнат

възможността за щастлив остров
никога не е изгубена

дори ако си в самолет
глътнат от дракон
който иска да взриви пентагона
и джеймс бонд е станал чернокож
и не може да спре предстоящото разрушение

но не защото е чернокож

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.