малка част от катакомбите

входът към туристическата
осветена подредена и почистена част
на парижките катакомби
е в градинка на голямо кръстовище

казват ми
че съм последният
който ще пуснат за днес
но да не се притеснявам
няма да ме оставят за през нощта

белите стълби се вият
надолу надолу надолу
завърта ми се свят
от натрапчивото мълчание
от спиралата на стълбището
която създава впечатлението
че води до дъното или центъра
не на земята а на нещо друго

преди на това място
предприемчиви хора
са водели любопитните
за да им показват луцифер
тайни вещерски ритуали
и забранени забавления
било е печеливш бизнес

достигам входа на първия
напълно прав тунел

/стотиците километри тунели под париж
в голямата си част са изоставени мини

в един момент
гробищата се пренаселели
плъзнали болести и страх от поредна чума
и преместили
погребвани в продължение на стотици години
десетки милиони мъртъвци
буквално под града/

изчитам надписите
разглеждам картата
разстоянието до костницата е около 500 метра
изчаквам група испанци да ме подминат
с камерите смеха и късите си панталони

по средата на тесния тунел
опипвам тавана
взимам си камъче от земята и от стената
едното е от ронлив пясъчник
другото е от твърд камък

кога ли цялата мрежа на метрото ще се срути
и целият разкопан ъндърграунд
ще погълне зациклилилата столица
която привидно е жива

заслушвам се в тишината
паля си цигара
какво ли е да се прави секс тук

продължавам напред
където климатът се променя
става тропично
стичат се капки
таванът се снишава
коридорът се стеснява
или разширява внезапно
оформят се потоци от кал

има знаци и номера по стените
ориентири колони графити табели
скулптури макети на градове и пристанища

застигам испанците
от които вече не чувах нищо
а са били зад ъгъла

отново ги изчаквам да се изплъзнат от погледа ми

ако осветлението изгасне
и остана тук
няма да се заседя само една нощ
днес е събота
в неделя може би е затворено
а понеделник е традиционно неработен ден
поне имам храна и вода

по первази на стените са оставени свещи
значи може и да се случват внезапни аварии

ходя бавно
за да се настроя
за гледката

хилядите черепи
изникват подредени на стройни купчини

гледам през решетките които водят към други галерии
пълни със сто пъти по толкова стени от кости

на много места си личи
как някой настойчиво и успешно
е измъквал черепи от местата им
и си ги е слагал в раницата

един донякъде известен арт приятел
беше направил разни неща
именно с откраднат от тук материал

на изхода
след като явно всички са напуснали
империята на смъртта
ме успокояват че са щели да ме чакат
и да ме потърсят
ако съм се забавил още малко

изходът е врата на малка невзрачна къща
и присъствието на небе светлина и живи хора
ми се вижда нередно и обезспокоително

питам къде е близката спирка на метрото
само на стотина метра е

когато отново слизам под земята
сред надценено наречените живи хора
всеки седнал тихо на седалката си
влакът свисти по релсите
като десетки струнни квартети от метал
и навсякъде около нас
са по-мирните мъртъвци

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.