дневниците на анаис нин
Posted by admin - 11/05/09 at 11:05:19 pmдневниците на
анхела анаис хуана антолина роса еделмира нин и кумел
са побрани в седем тома
започва да ги води
на 11-годишна възраст
когато баща й напуска семейството си
до момента в който се запознава
с хенри милър през октомври 1931
томовете които е изписала са 42 на брой
държи ги в стоманени кутии
и ги заключва в сейф
но ги показва на милър
който е учуден по неприятен начин
според него дневникът пречи на живота й
изсушава го и го превръща в затвор
той нарича десетките големи тетрадки
чудовище кит нептунски атлас
безсмислен кивот на изгубеното
психоаналитиците с които се вижда
ото ранк и рене аленди
са на същото мнение
през 1931 анаис нин се променя
дневникът й също
затова 35 години по-късно
хенри милър пише
за тогава публикувания първи том
от започналия с него неин нов дневник и живот
че е монументална изповед
сравнява го с произведения
на свети августин абелар
петроний русо и пруст
слава богу
че анаис не е послушала съвета му
да забие пирони в кориците
и да го провеси на стената
за да умре в мъки архиварството й
слава богу
че милър е послушал съветите й
за писане издаване редактиране четене
и че е приел парите
които тя му дава за публикуването на
тропика на рака
двамата са били незаменимо ценни и близки
един за друг
до края на живота си
в първия том
който обхваща 1931-1934
тя не споменава нито един път съпруга си
разказва как се вижда с антонен арто
събира материали за текста му за чумата
който той представя в сорбоната
един път той поставя ръка на коляното й
тя му обяснява че го обича но като поет
страхува се от лудостта му
той й вярва и продължава да й описва
разрушението на париж и света
в бъдеща неизбежна революция
разказва за срещи с марсел дюшан
и за съсредоточената му игра на шах
в която влага повече енергия
отколкото в изкуството си
през страница става дума
за дълги разговори с хенри милър
за какво ли не
от златният век на бунюел
до пукнатините по жените стените и правителствата
в други томове тя се завръща в париж
макар голяма част от
ресторантите книжарниците
приятелите героите и любовниците й
да са изоставени затворени забравени или мъртви
градът все още е жив и носталгията и меланхолията
нямат непобедима власт над нея
на други места
получава писма от образован затворник и му отговаря
среща се с керуак и си тръгва
след като уж отива до тоалетната
или е с тимъти лиъри
и става въпрос за лсд
и ограниченото разбиране
което лиъри има за динамика и изкуство
за сметка на научна механика и логически принципи
или й обясняват
как младото момче жан маре
спасява малко по-възрастния жан кокто
който изпада в наркомански сън
от който явно няма
съзнателни намерения да се събуди
маре пали лула с опиум
поема дълбоко
и издиша в дробовете на кокто
от 1986 започват да излизат
нецензурираните версии
на седемте тома
сексуалните истории
са любопитни интимни подробности
но важното в тези дневници
са отворените и любопитни око ухо и език
които не спират да преживяват и разбират
един свят на
сънища изкуство тела думи
мечти чувства позиции
дневникът е опит да опише себе си и другите
без агресивен нихилизъм
без животинска екзалтация
без неописуемо желание
да плюе руши и обижда
за да създаде утвърди и отграничи себе си
от някой друг
оставила е това на някои други
далеч по-многобройни
далечни на диалог и вслушване
макар
убеден съм и знам
е обожавала гениалните
мизантропи хейтъри и отрицатели
мария де медейрос като анаис нин
No Comments yet
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Sorry, the comment form is closed at this time.
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.