в небето на гробищата по пейките под земята

част от улицата на големите градини
в живерни
градче което е известно
с това че там е
живял градинарствал
и е погребан
моне

ако момчето
беше момиче
щеше да е
прекрасна жена

тези двамата
забелязах секунда
след като за стотен път
се учудих от билборд
с винсънт гало
който рекламира h&m

дебело момче което носи стол
който е невъзможно да счупи
но поне ще се опита

в градина до ролан гарос
дядо дъщеря му
и внучето
което кара триколка
и не знае че дядо
отива в другата посока

краят на града
началото на гората
или обратното

тя го е накарала
да изяде ябълката
нищо че е зелена
сега не може
да го спре

котката излезе
от магазина в шартр
от който си купих
сироп с ванилия канела и карамел
и легна на пътя

в шартр няма улично движение

това е чакълестият площад
срещу катедралата в шартр

няколко дни преди това
бях на голяма ретроспектива
на джорджо де кирико
имаше поне двеста картини
най-хубавите бяха тези
с меланхоличните площади
сенките издължени до хора
и зеленото небе
разбирам защо кирико
ги нарича метафизични
но тази дума не му е нужна

на кръстовището
на сен мишел и сен жермен
тя беше по-красива
преди отново да сложи
крака на педалите на колелото си

така трябва да пушат децата

първа туристическа помощ

столът който не се скри от дъжда

пътят към вкъщи
е осеян
със скъсани намерения
и плакати
за отдавна минали премиери

някой ден
бихме могли
да отговаряме
пред небесната камера

уви няма да се получи диалог
бог вече е дигитален

жена на средна възраст
се прибира вкъщи
без да затваря пътната врата
за да влезе колата на мъжа й
след някой и друг час

женени са десетки години
тя не забравя и малките неща

ще скочи с чорапите си
върху замъка
който малката анаис построи
научих името й
защото чернокожата гувернантка
я утешаваше

представям си по подобен начин
детството на анаис нин
да си играе на сянка
под голямата вишна
до нотр дам
да е наглеждана
да се грижат за нея
да пише тихо в дневника си
на седем осем девет десет единайсет
дванайсет тринайсет и нататък
и накрая да излезе от сянката
за да стане
каквато я виждам в дневника й
от 1931 до смъртта й

виждаш ли
какво
това че виждаш

маратонец
който е свършил с бягането
и се прибира с метрото

или маратонец
който не е свършил с бягането
и влиза в метрото

игра на дама в булонския лес
който стигне до чадъра
ще отиде на небето

краката в горния десен ъгъл губят завинаги

тази пиета
е най-странната която съм виждал
при това на гробище
при това на десет метра
от винсент ван гог и брат му тео
в овер-сюр-оаз

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.