ниска земя
Posted by admin - 15/04/09 at 12:04:28 pmкъщата в която живея
е на сто и шейсет години
не й личи
прекроявана е много пъти
фасадата е променяна
стаите стълбището
кухнята таванът и баните
отдавна не са същите
някои от стените
сключват невъзможни ъгли
искат да се слеят
в хоризонтална линия
това е симптом
който говори единствено
за умората на камъка и дървото
в сърцевината на къщата -
тя иска да легне да спи
преди поне петдесет години
синът на тогавашната собственичка
млад студент
поправял покрива
паднал пред входната врата
и умрял на място
майката отворила
за да види какво става
и не проговорила повече
нагълтала се с хапчета
два дни по-късно
съквартирантката
която живее в стаята на майката
ми разказа
че един път ясно е видяла
как чаша с вода
виси над масата
може би
кой знае
преди седмица видях
висока жена
на площад в центъра на града
тя беше сама
в радиус около нея
нямаше никакви хора
макар мястото да гъмжи
от туристи джебчии
и отегчени местни жители
тя отвори пакет цигари
и запали
представих си
как се навежда
към ниския марокански продавач
за да я чуе по-добре
“да - от тези”
как цигарата й има друг вкус
след като се е навела в леглото
в далечни бели чаршафи
без захаросани лъжи
в които се случва нещо сладко
и достъпно за диабетици
как държи вилица непохватно
защото е прекалено малка за пръстите й
колко ли ангела има на върха на косата й
когато я суши
и кой я чака в чаршафите
закъде бърза
какво друго си е купила
каква е нощницата й
има ли халат
дано не харесва сатенени чаршафи
държали ли са се лошо с нея
в училище
защото е висока
момчетата срамували ли са се да я заговорят
може би се е затворила
или е нямала какво да затвори
защото е куха кукла
дали има някой за нея на ниската земя
или чаршафите са измачкани
от неспокойно въртене на сън
и пие сънотворни и успокоителни
както кон се радва на забранени бучки захар
когато си тръгва
знам че не съм мислил за нея
дори и за секунда
тя е просто причина
за поредния порочен кръг
от осъзнаването на постоянната липса
от която не може да се избяга
тя е навсякъде и не се крие
няма загадка или разкритие
няма даже драма
само натрапчиво повторение
досадно и скучно клише
в началото остро
след време сякаш не
не се забелязва
изчезнало е
но не съвсем
то е като да падаш
десет години от небостъргач -
това не променя фактът
че макар и спокоен
не си на земята
тя
без да мигне
те очаква
за да те скрие
No Comments yet
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Sorry, the comment form is closed at this time.
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.