за мишките котките и донякъде хората

мики маус навърши 80

това е една от многобройните статии
за неговия кръгъл юбилей

на предишната страница
се е настанило котешко семейство
по чиито погледи се чете
съвсем близка празнична вечеря

може ли майка да откаже на котачето си

днес е и мишкин ден

има такъв и на деня след димитровден

валентина динева пише в статия на вестник новинар преди месец:

“Старо предание разказва, че мишките, къртиците и змиите излезли от корема на един езичник, когото св. Нестор (или Мистор) победил в битка. Според друга легенда тези твари излезли от дявола, когато тялото му се пукнало от миризмата на тамяна. Мишите дни обикновено са един или три и обредността през тях цели да умилостиви гризачите. Спазват се някои забрани: стопанките не бива да използват остри предмети и сечива - не режат с нож и ножица, не секат дърва, не бодат с игли, за да “не косят мишките с острите си зъби дрехите и посевите”. Изпълняват се и магически действия за предпазване на дома от мишки
Най-възрастната жена замазва с тор или кал огнището и пода на зимника. Докато тя прави това със затворени очи, друга жена я пита: “Какво мажеш?” А старицата отговаря: “Мажа на мишките очите, че да ослепеят и да не ядат дрехите и житото!” Това се изрича три пъти. Жените зашиват с червен вълнен конец предния и задния край на полите си, а децата ги питат: “Какво шиеш, бабо?”
Отговорът е: “Шия на мишките очите”. В различните български краища през годината има и още празници в чест на мишките - някъде те са през първите три дни на февруари, другаде след Сирни заговезни, а в Тракия за предпазване от мишки почитат св. Екатерина - 24 ноември.
Когато се появят много мишки и станат заплаха за стопанството, в Странджа и Тетевенския балкан от Димитровден до Архангеловден изпълняват обичая “Мишкина сватба”. Две жени с еднакви имена хващат една мъжка и една женска мишка и ги слагат в кошница, кратуна или дървена гаванка. Завързват ги с връв и ги “нагласяват като младоженци”. Събира се цялото село “да ожени мишките”.
Едни влизат в ролята на кумове, други са девери, трети - сватове. Тръгва шествие, предвождано от музиканти, и се насочва към някоя висока могила, към реката или “вдън гората”. Кошницата с двете мишки оставят в гората или на могилата, за “да се оженят в друго село и да не се връщат”.
В друг вариант на обичая “попът венчава мишките” и после ги давят в реката. Следва богата празнична трапеза, около която се нареждат всички. Играят се хора, пеят се песни като при истинска сватба. Това е символичен магически акт “погребение-сватба”, чрез който се цели да се предпазят хората от гризачите.”

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.