кафка и кински / кински и българия

това е дворецът кински в прага
кафка е учил в него

в биографията на кафка на жерар-жорж льомер пише:

„гимназията се намира в прекрасния дворец „кински”, една от големите барокови сгради на анселмо лураго, построена за граф фон голц между 1755 г. и 1765 г., чиято богата украсена фасада гледа към площада на старе място. хуго хехт припомня за огромните размери на сградата: „обърнатото към улицата господарско крило беше великолепно; навътре от улицата лицеят се помещаваше в обширни сгради, които включваха и два големи двора. тук учениците, под надзора на преподавателите, играеха през междучасието в десет часа.”
лицеят е с изключителна репутация за равнището на образованието, както и за строгостта на дисциплината. през десетте месеца на учебната година децата учат двайсет и четири часа седмично - осем часа латински през първите три години, три часа - гръцки, четири - немска граматика за долните класове, три - география (това е предпочитаният предмет на кафка), останалото време е посветено на математика (която го отблъсква) и на литература. историята, сведена до един час, се преподава само в горните класове. чешкият е задължителен единствено през първите две години, както впрочем и калиграфията (гръцки и готически букви) - веднъж седмично.”

в автобиографията си нуждая се от любов
клаус кински пише :

„в английската градина попадам на ванда, жената на един българин. тя също вози бебето си. два часа по-късно двамата лежим в храсталака. всичко в нея е майчинско. устата й, гърдите й, хълбоците й, задникът й, путката и бедрата й. с всеки тласък се заравяме все по-дълбоко в пръстта. количките сме оставили така, че да ги държим под око. тъмно като в рог е, когато се разделяме, целите омацани в пръст. тя не успява да намери гащите си. хвърлил съм ги някъде надалеч.
посещавам я всеки ден. още от сутринта, когато мъжът й тръгне за радио „свободна европа”. те живеят в една-единствена мебелирана стая и всичко мирише на урина и пелени, разхвърляни по пода наоколо. чукам я на съпружеското им легло и пия от дългите й пълни вимета, които, като при добре хранена крава, едва не се пръсват от мляко и постоянно трябва да бъдат издоявани. така похотливи сме, че се мушкаме дори когато мъжът й си идва от работа и се налага да се крия в шкафа за метли в коридора.”

случката е по-скоро литературна
отколкото биографична
и
българинът със сигурност не е георги марков
който е живял и работил и в германия

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.