информацията

раненият ангел

картината е на хюго симберг

толкова близък

за втори път това лято

жертви

днес е
както европейският ден за възпоменание на жертвите на националсоциализма и сталинизма
така и световният ден в памет на жертвите на робството и неговата забрана

- - -

Именно съчетанието от нарастваща мощ на средствата и неограничената решимост тази мощ да бъде използвана в служба на изкуствен, проектиран ред, придаде на човешката жестокост специфично модерния привкус и направи възможни, може би дори неизбежни, Гулаг и Аушвиц. Признаците са, че това съчетание вече е преодоляно. Преодоляването му се теоретизира от някои като симптом, че модерността е стигнала пълнолетие; от други - като настъпване на постмодерната епоха; но всички анализатори ще се съгласят с лаконичната присъда на Питър Дракър: “край на избавлението чрез обществото”. Има множество задачи, които човешките управници може и трябва да изпълнят. Големият свят-градина се разпадна на безброй мънички парцелчета с техните си собствени мънички стройчета. В един свят, гъсто населен от знаещи и крайно мобилни градинари, като че ли не е останало място за Върховния Градинар, за градинаря на градинарите.

Невидимото присъствие на homo sacer като възможност в модерната държава - възможност, която може да се превърне в действителност “при подходящи условия” - откроява най-ужасяващия и все още най-актуалният аспект на “опита от Холокост”: че в нашето модерно общество хора, които нито са морално корумпирани, нито са предубедени, могат да участват енергично и всеотдайно в унищожаването на набелязани категории човешки същества; и че тяхното участие не само не предизвиква протеста на моралните или на другите им убеждения, но напротив, ги анулира, заличава и ги прави ирелевантни.

Това е далеч най-важният урок от Холокост, който следва да бъде научен и запомнен.

Ако Оруел е прав, че контролът върху миналото прави възможен контрола върху бъдещето, императивно е в името на това бъдеще да не бъде позволено на онези, които контролират настоящето, да манипулират миналото по начин, който може да направи бъдещето негостоприемно и необитаемо за човечеството.

Зигмунт Бауман

жертвоприношение

преди седмица свалих този кадър
от жертвоприношение на тарковски
с мисъл и за ледения огън от стихотворението на фрост

исках да го споделя
не само заради
пожарите в локорско стара загора и харманли
или поради взривовете в езерово и в китайския ресторант

сутринта прочетох и за пожара в пловдивския театър

надявам се пострадалите хора гори и сгради да се възстановят

пламъците в жертвоприношение
не само поглъщат
те дават
разкриват желанието за молба и молитва
в които е вложена потребността
от духовен извор и морална автономност
въпреки материалните ценности
а цената която се плаща
за съюза със себе си
и за продължаването на живота в мир
понякога е самопожертвувателна

искам да кажа
че желая от тези инциденти аварии и трагедии
да има и смисъл -
да се намери защо и как са се случили
да се предотврати повторението им
да не се окажат само сочна медийна мръвка
в разгара на августовското лято

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.