Стефан Иванов

за медея - майка ми

Posted by admin - 26/01/13 at 09:01:15 am

медея - майка ми е днес в тр сфумато от 19 часа

в програмата пише следното за спектакъла:

Още в заглавието е заложена гледната точка. Медея (магьосницата от древногръцката митология, която убива децата си, за да отмъсти на Язон, че я е изоставил заради друга жена), майка ми – представяне на… (по-скоро предупреждение за…) междуличностните отношения, но с огромна доза дистанцираност.

Когато субектът не вижда себе си в обекта. И това не е неговата естетика. (Всяко дете търси уподобяване с майка си, в определена част от своя живот. Защото с раждането очаква родители, а не потребители.). Всъщност, тук дори не може да се говори за естетика, защото нещата опират до обикновен, циничен битовизъм. Изнасилени момичета хвърлят бебетата си в боклука, жени вкарани в схемата “ферми” за бременни в Гърция, Италия или където става, деца, които ги продават заради парите (да си погасят заема например) или купувани заради органите им, педофилията на друг или с цел просия и джебчийство. Това са знайни случаи, изнесени в медиите. Точно такива са вплетените в пиесата – шест документални монолога на реални момичета и момчета с ромски произход (спестени са им само имената, не и фактите) от домове за сираци (предимно). Всеки със своя бизнес – мъжете търгуват кръвта си (за валута), жените проституират или търгуват децата си – нежелан продукт, неудачно бреме за тях, самите те търгувани от майките си. Изтръгнати като бурени и захвърлени.

Всъщност майка тук е почти “мръсна” дума. Най-често е свързана с репликата – майната й на майка ти, с констатацията – не зная коя е майка ми, или е плод на невинната мисъл – не съм виновен, че са се радвали като са ме правили. И обратната позиция – “ожених се на 17, “роди се мъртво”, “бях решила да го пратя в Дом”. Текстът на песента “…и заминава за чужбина с циганската си дружина” по авторската музика на Асен Аврамов, изпълнявана чудесно на живо от актьорите, е с подобен рефрен: “Хай дундаки, църен дундьо без майка”. Пред отврата да си в Дом, подложен на глад, клинч и бой, на улицата се оказва по-нормално, а по кофите по-лесно.

Цялата тази “героична” действителност е в контрапункт на другия герой, т.нар. от авторите (Добчев, Стефан Иванов) “протагонист”, тръгнал по родословната кръвна нишка, за да стигне до пъпната си връв, но катастрофирал със собствения си самолет, в безсъзнание и с остра нужда от кръвопреливане, което в провинциалната болница се купува. Раздвоената мисъл на героя Божидар с интелекта му Теодор, в бълнувания, но и в непрекъснато единоборство, ни препраща към автобиографичната книга на евреина Елиас Канети, роден в Русчук, станал Нобелов лауреат за литература през 1981 заради ранните си спомени Спасеният език и прочутата му реплика: “Всичко което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук”.

Тук са паралелите реално-театрално, но все заради проиграване на основните замисли: моделът “майка” срещу майката-боклук; действителността – като халюцинация, кух манекен и реална действителност, другото Аз, говоренето от сцената на диалект (тракийски говор, който спада към Източно рупските говори. Добчев е от Харманли), като символ на скритата коренна система.

Всъщност, спектакълът протестно ни крещи - време е да се събудите хора! Време е! Събудете се! А готови ли сме? И кога ще стане това?

патица в снега

Posted by admin - 26/01/13 at 09:01:26 am

на хирошиге

това е въпросът

Posted by admin - 23/01/13 at 10:01:21 am

пита се в неделя -

трябва ли да се развива гьолът
или да направим аквариум

- - -

константин павлов има прекрасно стихотворение
за рибки в аквариум
които се превръщат в нещо неочаквано
заради поезията която им е била четена

жар-патица

Posted by admin - 23/01/13 at 10:01:34 am

приказките и славянската митология грешат
не става въпрос просто за жар-птица
а за конкретен вид
изпусната е буква
било поради нехайство на ръката или заради лош слух

- - -

патицата е на давид бурлюк

Search