Стефан Иванов

медея - майка ми

Posted by admin - 24/12/12 at 08:12:55 pm

преди десет дни в тр сфумато
беше премиерата на медея - майка ми

текстът е написан в съавторство от иван добчев и стефан иванов

режисьори са маргарита младенова и иван добчев

костюми и сценография даниела олег ляхова

музика асен аврамов

участват
елена димитрова
невена калудова
маргита гошева
димитър николов
бойко кръстанов
ивайло драгиев
станислав ганчев
антонио димитриевски

снимките са на симон варсано

Светът отива на зле. Той е изхабен, но неговото изхабяване вече не се брои. Старост или младост – човек вече не брои по този начин. Светът има повече от една възраст. Мярата на мярата ни убягва… Нито пълнолетие, нито криза, нито дори агония. Нещо друго… Театрална реч, речта на Хамлет пред театъра на света, на историята и на политиката. Епохата е откачила. Всичко, като започнем от времето, изглежда в безредие, неправилно или разглобено. Светът отива на зле, той се хаби, с мярата, с която расте…

жак дерида

коледа преди година

Posted by admin - 24/12/12 at 08:12:42 pm

миналата година по това време
споделих същата снимка на яна лозева
и написах тези текстове
празникът не е предстоящ
различни версии на бъдни вечер
да дадеш дясната си ръка за светлина

най-големите притеснения за съпругите са какви мерки да вземат за да не ги изложи партньорът им

Posted by admin - 24/12/12 at 08:12:31 pm

кратка
но изпълнена със старомоден сексизъм и банални стереотипи
статия
ме наведе на практичен и изпълнен с иновация съвет
в помощ на стресираните домакини

той се състои от следните два елемента - сатър и сатурнова дупка

елементите се използват в следната последователност

първа стъпка -
потенциалният сатириазис на партньора
се елиминира със сатъра

втора стъпка -
парчетата от партньора и отделения му пенис
се изхвърлят в най-близката сатурнова дупка

съпругът нито ще се излежава лениво
нито някога повече ще може да излага някого

the christmas song

Posted by admin - 24/12/12 at 08:12:15 pm

вчера
приятел и съученик от гимназията
ми показа
песента

по-късно се видяхме с още стари съученици
и в заведението в което бяхме се пушеше
сякаш попаднахме в машина на времето

Search