Стефан Иванов

тъжна патица

Posted by admin - 10/08/12 at 11:08:32 am

нарисувах тази видимо меланхолична патица
типичен представител на подвида
тез които никога изгубеното няма да намерят
след като прочетох този постинг

кант и патиците

Posted by admin - 09/08/12 at 12:08:46 pm

това е механичната храносмилаща патица на вокансон
която плува гмурка се квака пие
яде оправя крилата си и дори дефекира

в критика на практическия разум
имануел кант ясно и категорично
подчертава крайните отлики
между хората патиците и автоматите -

в действителност, ако постъпките на човека, както принадлежат към неговите определения във времето, не биха били само определения на човека като явление, а като нещо само по себе си, свободата не би могла да бъде спасена. човекът би бил марионетка или вокансонов автомат, построен и курдисан от върховния майстор на всички изкуствени произведения, и самосъзнанието би го наистина направило мислещ автомат, в който обаче съзнанието за спонтанността му, ако бъде сметнато за свобода, би било проста илюзия, защото то заслужава да бъде наречено така само компаративно, тъй като близките определящи причини на движението му и една дълга редица от тези причини до техните определящи причини наистина са вътрешни, но последната и най-висшата причина се намира изцяло в една чужда ръка.

за какво говорим когато говорим за поезия

Posted by admin - 08/08/12 at 11:08:10 am

онова лято в сиатъл тя останала без работа. нямала пукната пара. човекът, за когото се готвела да се омъжи в края на лятото, карал офицерска школа. и той без пукната пара. но тя била влюбена в него, той бил влюбен в нея и тъй нататък. видяла във вестника: „ТЪРСИ СЕ четец за сляп човек“, и телефонен номер. позвънила, после отишла у тях и той я взел веднага. работила при слепия цяло лято. четяла му едно-друго, социални проучвания, репортажи от съдебната зала, такива работи. помогнала му да си подреди канцеларийката в отдела за социални грижи. станали добри приятели, жена ми и слепият. откъде знам тия работи ли? ами от нея. беше ми разправила и друго. в последния й работен ден слепецът я попитал може ли да докосне лицето й. тя му позволила. разправяше ми, че прокарал пръсти по всяка част на лицето й, по носа, дори по шията! не можеше да забрави това. дори се опита да напише стихотворение по този повод. все се напъваше да пише стихотворения. пишеше по едно-две на година, обикновено след някоя много важна случка в живота й.

когато тръгнах с нея, показа ми въпросното стихотворение. в стихотворението си припомняше как пръстите му опипвали лицето й. обясняваше какво почувствала тогава, какви мисли й минали през главата, когато слепият докоснал носа и устните й. помня, че стихотворението не ми направи особено впечатление. разбира се, не й го казах. може пък и да не разбирам от поезия. да си призная, когато река да прочета нещо, не посягам най-напред към поезията.

реймънд карвър

дни образци

Posted by admin - 07/08/12 at 02:08:51 pm

ще взривя някого.
кого?
не мога да ти кажа.
защо да не можеш?
хората трябва да бъдат спрени.
защо мислиш така?
трябва да започнем отначало.
ти на някой конкретно ли искаш да сложиш край?
абе, няма значение на кого.
разбира се, че има. защо смяташ, че няма?
искам да кажа, че няма значение за компанията.
каква компания?
оная, за която всички работим.
ти за коя работиш?
за която и ти.
и те ли ти казват да взривиш някого?
ти си мислиш, че съм луд, нали?
мисля, че си сърдит.
моля те, да не ми говориш като на някой откачен. искам да кажа, че един човек не е от значение. бройките не се свеждат до някакви си цифри.
искаш да си отмъстиш на човек, който те е обидил. така ли?
с тебе не може да се говори.
напротив, може. кажи ми как се казваш?
аз съм в семейството. отказали сме се от имената си.
не ме будалкай, всеки си има име.
просто исках някой да знае. реших, че така ще е по-добре.
по-добре за кого?
всъщност не трябваше да се обаждам.
по дяволите! ето, тук е.
това може да се уреди и без да взривяваш хора. кажи ми как се казваш.
казвам се никой. вече съм мъртъв.

щрак.

майкъл кънингам

Search