all your friends are here

По повод нападнатия вчера оператор: „Станалото вчера е варварско нападение. Не може да се посяга така,” коментира Андрей Ковачев от партия „Зелените”. По думите му „протестът няма организатори, той е спонтанен. Поради тази причина е доста трудно да бъде управляван.”

…Единственото място, където може да бъде създадена картотека на индивидите, е в самите индивиди, които единствено са способни да съдържат описание за себе си и непрекъснато да го актуализират: обществото е единствената възможна картотека на индивидите. Едно естествено ацентрирано общество отхвърля като асоциален натрапник централизиращия автомат.

Пиер Розенстил и Жан Петито

Противно на центрираните (дори многоцентрирани) системи с йерархични комуникации и предварително установени връзки, ризомата е ацентрирана, нейерархична и неозначаваща система, която си няма Генерал, организираща памет или централен автомат, определена е единствено чрез циркулиране на състояния.

При ризомата става дума за отношение със сексуалността, но и с животното, с растението, със света, с политиката, с книгата, с естествените и изкуствените неща, отношение, напълно различно от дървовидното: всички видове “ставания”.

Ризомата действа чрез вариране, експанзия, завоюване, улавяне, забождане…

Тя е съставена не от единици, а от измерения, или по-скоро от движещи се посоки. Няма нито начало, нито край, а винаги има среда, откъдето тя се надига и която тя надхвърля…

Противно на дървото, ризомата не е обект на възпроизвеждане: нито външно възпроизвеждане като дърво-образ, нито вътрешно възпроизвеждане като структура-дърво. Ризомата е антигенеалогия…

Нека резюмираме основните характеристики на една ризома: за разлика от дърветата или техните корени, ризомата свързва някаква точка с друга някаква точка и всяка една от чертите й не препраща непременно към черти от същото естество, тя въвежда в действие доста различни режими на знаци и дори не-знакови състояния.

Ризомата не позволява да бъде сведена нито до Едното, нито до множественото…

Жил Дельоз и Феликс Гатари

топлата връзка между закон и любов

Подобно любовта

Законът, казват градинарите, е слънцето,
законът е зрънцето,
на което служим пролетес и есенес,
утре, вчера, днес.

Законът е мъдростта на старите,
вашите дядовци, подпрели дуварите,
ви хокат, а вие езика си вадите:
законът са сетивата на младите.

Законът, казва попът и по попски мига
пред народа грешен, сбран за литургията,
законът са словата в мойта попска книга,
законът е амвонът и камбанарията.

Законът, казва съдията, свел очи, това е
(приказката му е ясна, разчленена),
законът е, както вече говорих надлъж,
законът е, както вече говорих надлъж,
законът е, както всеки трябва да знае,
законът е, да ви го кажа още веднъж,
законът си е законът.

А според учените с хрисим нрав
законът не е нито крив, нито прав,
законът е поредица от престъпления,
наказвани с местни и временни мнения,
законът са дрехите, които народа
тук или там въвежда в мода,
законът е добрутро и лека нощ.

Законът, казват едни, е съдбата лукава.
Законът, викат други, е нашта държава.
Законът, трети гъгнат,
вече го няма.
Законът си тръгна.

Гласът на тълпата гневна всекидневно
гърми над земята гръмко и гневно:
„Законът сме ние.”
Законът съм аз, кротко лудият вие.

Ако ние, мила, знаем, че не знаем
за него повече от всяка жива
и всеки жив (за туй, какво сме длъжни
да правим с тебе и какво не бива),
освен едно – че всички във живота
с охота или с неохота
се съгласяват, че законът Е
и че това го знаят всички те,
ако затуй, разбрал, че немислим е
законът в равенство със друго име,
не мога като всички други хора
„законът е” спокойно да повторя,
все пак не трябва и да задушим
желанието си да разрешим
загадката и своето съмнение
да заменим с по-неутрално положение.
А впрочем ний на тази суета
ще сложим с тебе още днес черта,
ако заместим просто тъждеството
със някакво сравнение, каквото
със гордост ще открием вътре в нас.
Подобно любовта, бих казал аз.

Подобно любовта защо е той, не знаем.
Подобно любовта ни кара да ридаем.
Подобно любовта не можем го прегази.
Подобно любовта не можем го опази.

Уистън Хю Одън

отново министър-председател

Той бавно отбелязва имената
върху дългия списък –
все млади политически дейци.

Такъв бе някога и той.
Сега си мисли колко е презирал другите –
аполитичните,
възпитаните по английски,
студентите, наричани от него „бели мравки
във кула от слонова кост”.

Той всъщност неотдавна
измисли тази сполучлива фраза – „бели мравки”.
И как ги мразеше. Те все се грижеха
за своите лекции, есета и висока диплома!

Във наши дни е дреболия –
си казва той –
да бъдеш арестуван.

И спомня си с почуда,
че него, някак, ни веднъж
не са го арестували.

Той бавно отбелязва имената
върху списъка, по който ще ги арестуват.

Довечера, нали? Да,
между 2 и 4, когато пулсът бие бавно.
Все млади политически дейци
със жар и буйна кръв.
За миг
и свойто име сякаш вижда там.
„Червени мравки” – изсъсква той
и връчва списъка на чакащия полицай.

Денис Енрайт

юни 1968

във вечерта златиста
или в една отмора, чийто символ
ще може да е вечерта златиста,
един човек подрежда книгите
върху лавиците, които ги очакват,
и чувства пергамента, кожата, плата
и задоволството, което дават
предвкусването на една привичка
и въдворяването на един порядък.
тъй стивънсън и другият шотландец, ендрю ланг,
ще си възобновят тук по магичен начин
спокойната дискусия, която са прекъснали
морята и смъртта,
а на алфонсо рейес няма да му бъде неприятна, явно,
такава близост до вергилий.
(подреждането на библиотеки е като да упражняваш
по мълчалив и скромен начин
изкуството на критиката.)
човекът, който вече сляп е,
съзнава, че не може повече да разгадава
внушителните томове, с които той се разпорежда,
и няма те да му помогнат да напише
сам книгата, която ще го оправдае пред останалите,
но вечерта, която е златиста може би,
над любопитната съдба се смее
и чувства това своеобразно щастие
на старите обичани неща.

хорхе луис борхес

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.