или откритие без усилие или неразбиране

едно момиче каза: език, който днес никой не владее. хубавото винаги се случва на другите. колко хора разбират езика, на който пиша. стяга гърлото и не достига въздух – като че съм в зала. забравих и езика, който знаех. не се мъчете да превеждате, което казвам. само гледайте как мърдат устните, слушайте звука, може и очите. смисълът не се нуждае от обяснение, а от долавяне. значението остава скрито за мъчещите се да го разберат.

силвия чолева

котки

бог е успял с котките -
казва понякога вислава шимборска.
понякога добавя: единствено.
понякога: най-много.

ришард криницки

- - -

снимката е на димитър варийски

парвеню на първа позиция

парвенюто е личност, направила успешен скок в общественото си положение, но неможеща да усвои едновременно и съответния му нрав.

парвенютата никнат (като гъби) в мътни времена, във времена на стопанска и политическа контрабанда, когато общественият живот дава възможност за бързо успяване. новите нагли и дръзки възможности обикновено позапират хората от старото спокойно време с неговите установени похвати. те се боят да свържат името си с открит аферизъм и нескриваеми скандали. боят се от морални и законни отговорности.

парвенюто се хвърля без всякакъв морален риск в борбата за своето преуспяване. то не рискува загубването на име, престиж, минало, защото ги няма. за него не същестуват нравствени спирачки, нито съображения за престиж. той се бои само от физическата санкция на закона, която обаче в такива времена не е много деловита.

създавайки се обикновено при такива условия, парвенюто е оголена от всяка нравственост (аморална) личност. колкото едни пътища за преуспяване са по-преки, по-бързи и по-лесни, толкова повече се доближават до най-откритите и безусловни видове на пиратството: стопанско и духовно (демагогията).

създавайки се обикновено като стопански мошеник; създавайки си връзки и влияние чрез единствената притежавана от него сила – парите (чрез подкуп или честно заплащане), – парвенюто взема за мярка на човека себе си и става един от най-мнителните хора. за него всички са лъжци и мошеници. тежко и горко да си повереник на парвеню.

правейки такъв шеметен скок, преварвайки мнозина, парвенюто почва да обожествява себе си, да се смята за нещо изключително и да се отнася към другите като към стадо некадърници.

иван хаджийски
дъга
бр. 571
8 февруари 1944

ръчкане и защита

- имам предвид, защо сте се наежили така срещу правителството, ако мога да си позволя дързостта да попитам?
той сграбчи ръба на масата и занарежда, скърцайки със зуби, които бяха очен пожълтели от канцерите:
- някои от нас трябва да се борят. трябва да защитават великите традиции на свободата. аз не взимам страната на никоя партия. където видя зло, опитвам се да го премахна. имената на партиите не означават нищо. има значение само традицията на свободата. средните хора ще се примирят, разбира се. те биха продали свободата си за по-спокоен живот. ето защо трябва да бъдат ръчкани, ръчкани, ръчкани… – и на това място, братлета, той грабна една вилица и я заби два или три таймс в стената, и чак я огъна. после я броси на земята. и много любезно ме подкани: - хайде, яж, клето момче, клета жертва на модерния свят. – увиждах, че започва да му се замайва гъливера. – яж, яж, изяж и моето яйце.
но аз го спраших:
- а за мен каква ще е ползата? ще се излекувам ли от това, което съм сега? ще мога ли да слушам пак финала на симфонията, без да ми се повръща? ще мога ли да водя нормален лайф като преди? какво ще стане с мен, сър?
той ме погледна така, братлета, сякаш изобщо не се беше сетил за това, и какво ли значение имаше то в сравнение със свободата и всякие там нонсенси, а в погледа му се скиваше такое изумление от туй, дето бях казал, като че беше егоистично да искам нещо за себе си.

антъни бърджис
портокал с часовников механизъм

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.