хванали елена петрова пияна зад волана

яйцата в нейните очи







държа те под око

великден = нова година = ?

намерих долния текст в папка със стари статии
искрено се учудих
човек наистина се променя
думите които съм писал лековато и иронично ми се виждат безкрайно чужди
почти обективно мога да преценя и да кажа че не съм го писал аз
а някой друг
файлът е отпреди седем години
не помня къде е публикуван
може да е в егоист интро списанието на мтел
или където и да е:

Сутра на санскрит буквално значи нишка за огърлица, а в широкия смисъл тя е водеща нишка в процес на разсъждения, извиква също и асоциацията за перла от огърлица, а не само за ножове, ками и кама сутра.
На един наниз и в една обща сутра са навързани два от най-комерсиалните и добре продавани празници, но не и празни дни, в България и всъщност в целия Западен свят. Това са Великден и Нова година.
Даже в един доста дълъг период от време те са били в един и същи ден. Малко е шашващо и абсурдно, но е така. Между XI и XVI век Новата година не започвала на 1 януари, ами на Великден.

Самият Великден пък е бил слаган на интересни и почти произволни места (в зависимост от религиозното разнообразие на деноминациите) из календара. През XV век в Рим бил поставян и заковаван през март, в Александрия през април, още през 590г. в Галия датата станала 26 март и накрая Григорий от Тур избрал 2 април. Сега датата на Великден е подвижна и се определя по един адски забавен начин съобразно лунния календар и зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Тази година се пада на 11 април и както винаги е в неделя.

Общо взето Великден се празнува, защото преди 2004 години един човек е изчезнал от една пещера (както е и предрекъл), в която е бил положен след като е умрял от задушаване, докато е бил закован с няколко дебели пирона за две, сковани в почти Т-образна форма, дебели дъски. С този ден идва краят на Страстната седмица, в която не са се лели преди 2004 години хормони, кондоми, секс и страсти, както може да се предположи от името, а всъщност точно обратното. В стария ни език „страст” е означавала „мъка, страдание”. За най-„страстен” се смята Разпети петък, защото тогава се е случило нещо фатално на един точно определен 33 годишен мъж с кафяви очи и доста дълга коса.

След като баба Марта счупи вратата от чакане и доведе със себе си трети март за яката, ден, през който аз видях само два балкона с изложени на показ два трибагреника, които се поклащаха от националистични тикове. Не знам дали това е лошо, но поне всички са щастливи на този ден, защото знаят, че е неработен. Основателен повод за позитивна енергия и спомени за славното минало, което е блеснало в спомените на минали поколения.
И не след дълго идва и големият празник на боядисаните яйца, великденските зайци, българските великдени и подсещанията за Тончо Жечев и неговата книга, която не съм чел.
Тази близост на празниците и връзката между Великден и Нова година ме накараха да се поинтересувам как познатите ми си пилеят времето на този ден. А за самата Нова година намерих една адски млада жена, Силвия, родена на 31 декември, която ми разказа за близкия си допир с отброяването на секундите до 2004 и за това каква гадория й се е случила на миналия Великден.
Общо взето отговорите на въпроса ми „Какво правиш на Великден?” успяха да се наблъскат в три групи.

Първа група: не знам кога е или не го празнувам и „абе, нали тогава имаше яйца и се ядеше козунак”. С една дума I don’t do Великден и се пазя от него или бягам далеч от града, роднините, работата и всичко останало.
Втора група: „Хъхъ, ами аз на последния Великден се напуших с пичовете от квартала и циклихме около църквата и копеле, предният ден бях на военна комисия и как се нашмърках с амфети, убих им ЕКГ-то, а мантуто ми не можаха да го отчетат, защото уж не трябвало да пия, ама аз не знаех и то се беше свило до мъничка бенка и тая сестра, казвам ти, как ми би в рамото оная, другата инжекция БЦЖ и развъртя иглата, че ми се разшириха зениците като дини”. С две думи Великден е дълъг трип от една дълга и изпълнена с трипове година. За другите случаи от тази група просто се заменят някои детайли с алкохолни градуси и цицини на главата, след опити да се мине под масата в някой православен храм.
Трета група, в по-голямата си част далеч от пълнолетието:„ Боядисвам яйца с мама и баба и после се събираме и ядем и аз, чичо, леля, свако, тати и бати се чукаме с яйцата. И аз ги бия всичките, ‘щото съм с гъшето яйце, дето е по-твърдо.” Тази група взе още не знае, че може да си избере как да празнува или как да си направи гаргара с традицията, но прави плахи и нечестни първи стъпки.

След краткото ми социологическо проучване стигнах до заключението, че нямам приятели, които да са религиозни фанатици и ревностни традиционалисти. Даже една позната щеше да престъпи прага на вербалното насилие и да ми издере лицето, защото няма респект към никакви християнски празници и смята църквата и религията за гадни органи за манипулация, а мен, може би, за презрян проповедник.
Силвия, родената на 31 декември, пък пие от шоколадовата си вишновка, единственият читав коктейл в най-близкото място, което намерихме, защото навън вали като из ведро и не можем да отидем никъде другаде. И тя ми разказва дълго и напоително една история и не прави опити да си пробва остротата на маникюра върху мен.

„Винаги съм искала на рождения си ден да пътувам сама и този път го направих. Без гадже, без познати. Първо мислех да отида до Бургас, но се оказа, че имах повече пари и отидох сама до Дубровник. И тъпотиите започнаха от самото начало. Като пътувахме с автобуса, отидох да си поръчам вода от мини-бара и се зачудих защо не ми я носят и накрая сама си взех. Мини барът беше най-отпред и там на първата седалка беше седнал един мъж и си пиеше уискито. Покани ме да седна при него и седнах, хем алкохол, хем и гледката е по-добра. Той не спря да говори, докато не пристигнахме в хотела. Оказа се, че е фотограф на 35 години, с жена и две деца Пита ме в коя стая съм и беше тъпо да не му казвам. Накрая той дойде и не, не се изчукахме, даже не се целунахме. Убедих го, че няма смисъл. Имаше някакви белези по лицето, доста се беше бил. Сигурно е забърсал някоя, така или иначе.

Определено най-странният човек, който ми влезе във филма беше един мъж на средна възраст. Разхождах се сама из стария град, слушах „Корай Йором” и щраках, когато видях врата с два чина пред нея. Зад мен беше този чичко, който бил художник, а това му било ателието. Покани ме да вляза и вътре беше шарено като в приказка, миришеше на индийски пръчици и пред статива беше поставена купа с лешници и стафиди. Пита ме откъде бях взела бирата, защото той пиел само българска и му дадох моята „Каменица”. Не спираше да повтаря „you’re very nice, you’re very…”, някаква мантра му беше станало, иначе много добре говореше английски. По едно време параноята ме хвана, защото той заключи вратата, когато влязохме и аз го питах дали мога да си тръгна и пет минути по-късно вече излязох. Той ме целуна за чао, по устата и без език.
А Нова година я прекарах с една майка с двама сина, аз бях на мястото на бащата. С тях се бях запознала из града. Първо гледахме Kill Bill, ходихме на някакъв ресторант, после си взехме бутилка вино и тръгнахме на разходка по плажа. Цигарите и виното вървяха бързо, люляхме се на разни разпадащи се и изоставени люлки и по едно време дойде още едно хлапе с нас, някъде на 16. И това ми беше Новата година.
Миналият Великден пък беше доста лош за мен, защото паднах и си разбих лицето. Бях на десет бири, пих в „Стъргалото” в Казанлък и бях там, защото тогава братовчедката ми се сгодяваше. След като си тръгнах бързах да се прибера, за да не закъснея за годежа и хванах такси, прибрах се, звъннах й и пак излязох. Ускорих темпото и се затичах, трябваше да прескоча една жп-линия, сто пъти съм го правила, но този път се спънах в една бабунка, уокменът ми спря и аз си видях кръвта на земята. Тази година се надявам да не празнувам по същия начин.”

Оказва се, че Нова година и Великден са всякакви и все различни, хаотични, цинични и произволни в софийския първичен бульон от случки.

Има само един филм, който се казва Easter. Отпреди две години е. Точно 90 минути.
Единственият по-известен актьор в него е Макс Райт ( Уили Танер от „Алф”). Не може да се намери никъде, най-малкото в България, а сигурно няма и за какво да се търси и гледа. Но ако някой филмира поне едно празнуване на някоя групичка познати на тазгодишния Великден, може да се получи един от малкото нискобюджетни и независими филми в България. Някой ще се опита ли?

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.