коледен късмет от панаира на книгата

късметът
колкото и да е странно
не е старото издание на гео милев

музикални фантасмагории по борхес

сняг



































за лесните митове на неолиберализма

това са последните параграфи
на текст на боян манчев
публикуван тук:

Ако се позовем на разграничението, въведено от Горц, то днес парадоксът се състои в това, че работещите са заставени да продават труда си, за да освободят време за своята независима творческа работа. И артистите, за разлика от Ричард Флорида и компания, са първите, които го знаят от собствения си опит. Артистите, „хората на изкуството”, както ги наричаме с ретро-утопична романтическа инерция, днес са принуждавани да се превръщат в мениджъри на собственото си еднолично предприятие, на собствената си марка, да бъдат дилъри или търговци; или ако решат да отстояват независимостта си от пазара, да се справят с писане на проекти, търсене на стипендии, създаване на връзки с влиятелни институции (което, от своя страна, в крайна сметка отново води към форми на принуда, конформизъм и самоунижение). Като резултат, свободният и лелеян от неолибералните теоретици „артистичен опит” на съвременния художник, артист, музикант или танцьор, а защо не и автор, е изяло подчинен на интензифицирането на времето, на стреса, на невъзможността да се работи по автономни проекти, на зависимостта от конюнктурата.

Как тогава е възможна каквато и да е съпротива: може ли един, принуден да се самоексплоатира субект, да бъде субект на съпротива?

На първо място, пред нас е критическата задача да се съпротивляваме радикално на описаните лесни митове, разобличавайки ги именно като митове. Следователно, днес една от задачите пред критическата мисъл и съвременното изкуство е да се противопоставят на перверзните фантазии за свободното време като време на безграничното удоволствие, заробващи ни меко, обвиващи ни в пашкула на инфантилната представа за свят на безгранично удоволствие, тоест, на тотална консумация. Съпротивата трябва да започне с разкриването на крайното ограничаване на времето за творчество на съвременния артист. Тя трябва да покаже, че времето му е редуцирано именно от принудите на новия икономически модел. Срещу вдъхновението, което икономистите черпят от идеята за „нематериалния труд”, съвременното изкуство трябва да изследва материалните или дори физическите условия на съвременната художествена работа в нейните екстремни измерения – изтощение, безсъние, прегряване – за да бъде разкрит срамният факт, че привидяното като модел волно творческо номадско съществуване е всъщност все повече и повече принудително затваряне в сфера, където доминират форми на брутална принуда и експлоатация.

А там, където творчеството се свежда до (икономическа) принуда, от него не остава нищо. Не остава нищо и от свободния активен субект, чиято свобода е условие на творчеството, творчеството, само чрез което той става субект. Творчеството е възможността на един свободен субект. Властта и обществото, които му отнемат тази свобода, обричат самите себе си на робство.

Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds. Valid XHTML and CSS.