любовта на русокосата
Posted by admin - 23/08/10 at 03:08:43 pmлюбовта на русокосата е филм от 1965
на милош форман
с хана брейхова владимир пухолт
и владимир меншик
наистина смислена и професионална тазгодишна статия за филма -
http://www.sensesofcinema.com/2010/cteq/milos-forman’s-loves-of-a-blonde-pop-culture-rebellion-and-sexual-liberation-in-the-eastern-european-bloc/
роланд бартез не е ролан барт / мъртва природа не е натюрморт
Posted by admin - 23/08/10 at 03:08:40 pmброят на списание vice за натюрмортите
е хубав фотоалбум
с един-единствен текст от две страници в него
като още в първия параграф
не са преведени както трябва:
- играта на думи със
still life
както е натюрморт на английски
и nature morte
както е на френски
- ролан барт просто не е роланд бартез
още повече че книгата му за фотографията
е издадена на български още през 2001 година
преводачът
на единствения текст в списанието
е елица петрова
това е страница от книгата
как да гледаме живописта на лионело вентури
българското издание е от 1979 година
преводач е владимир свинтила
книгата има
художествен редактор
технически редактор
и коректор
но въпреки това
има мъртва природа
и няма натюрморт
ървин уелш за българия преди 8 години
Posted by admin - 23/08/10 at 10:08:30 amИмах привилегията да посетя България като част от група шотландски писатели. Бяхме там за разговори, четения и дебати с български колеги. Организацията беше на Британския съвет.
Нямах никакви предварителни очаквания от България и бях напълно изненадан от посрещането. Българските папараци и телевизионни екипи чакаха на летището и останах слисан от нивото на интереса. Имах едно наум от кореспонденцията с българския ми издател, но наистина не го очаквах. След няколко неуговорени предварително интервюта едва се добрах до хотела да хвърля нещата си по пътя към пресконференцията. Беше едновременно среща с журналистите и с български писатели, а очевидно и много копелета бяха влезли вътре гратис. Бях буквално обграден и притиснат от ентусиазирани почитатели на моите неща. Сигурно е, че те се превеждат и звучат добре на български.
София е приятен град, пълен с интересни сгради, паркове, кръчми и т.н. Хората изглеждат облечени стилно и с вкус. Може би липсата на маркови бутици ги е научила да полагат сами усилия за дрехите си. При нас модните списания отдавна са само машини за реклама и затова стилът на Cool Britania е пълна скука.
Имах и щастливата случайност да срещна прекрасната “принцеса на софийския ъндърграунд” Ина Григорова, която ме взе под крилото си по време на престоя. Запозна ме с чудесното си gadge Алекс, който пък ме свърза с най-обещаващия и популярен тукашен електронен DJ колектив - момчетата и момичетата от Метрополис.
Виното беше хубаво и много евтино. В един нощен клуб ме предупредиха да не очаквам много от българската дрога, но бяха прави само за E’s. Не и за коката (изненадващо O.K.) и за тревата (отлична).
София, мой тип град. Ще се върна.
http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2002/02/09/213669_bulgariia/
хората-книги
Posted by admin - 18/08/10 at 12:08:56 pm— Какво можете да ни предложите?
— Нищо. Мислех, че имам част от „Книга на Еклисиаста“, а може би и от „Откровение на свети Йоана Богослова“, но сега нямам дори и това.
— „Книга на Еклисиаста“ ще ни свърши прекрасна работа. А къде е тя?
— Тук. — Монтег посочи челото си.
— А! — Грейнджър се усмихна и кимна с глава.
— Какво, има ли нещо лошо в това? — попита Монтег.
— Не само че няма нищо лошо, но даже е великолепно! — Грейнджър се обърна към свещеника: — Имаме ли „Книга на Еклисиаста“?
— Само една. Един човек на име Харис в Йънгстаун.
— Монтег! — Грейнджър здраво сграбчи Монтег за раменете. — Бъдете внимателен. Пазете здравето си. Ако нещо се случи на Харис, вие сте „Книга на Еклисиаста“. Виждате ли колко важен станахте изведнъж!
— Но аз всичко съм забравил!
— Не, никога нищо не се губи. Ние имаме начин да възстановим паметта ви.
— Но аз вече се опитах да си припомня!
— Не се опитвайте. То само ще дойде, когато имате нужда от него. Ние всички имаме фотографическа памет, но сме посветили целия си живот на това да се научим как да задържаме нещата, които действително се намират в паметта ни. Симънс работи по този въпрос вече двайсет години и сега имаме метод, с който можем да възкресим в паметта си всичко, което сме прочели, макар и само веднъж. Монтег, искате ли някой ден да прочетете „Държавата“ на Платон?
— Разбира се!
— Аз съм „Държавата“ на Платон. А искате ли да четете Марк Аврелий? Мистър Симънс е Марк.
— Приятно ми е — каза мистър Симънс.
— Приятно ми е — каза Монтег.
— Бих искал да ви запозная с Джонатан Суифт, автора на този злостен политически памфлет — „Пътешествията на Гъливер“. А това е Чарлс Дарвин, това е Шопенхауер, това е Айнщайн, а тук до мен е Алберт Швайцер, един действително много благ философ. Ето ни, Монтег: Аристофан и Махатма Ганди, и Гаутама Буда, и Конфуций, и Томас Лъв Пийкок, и Томас Джеферсън, и Линкълн. Ние също така сме и Матей, Марк, Лука и Йоан.
Всички се засмяха тихо.
— Не може да бъде! — каза Монтег.
— Но е истина — усмихнато отвърна Грейнджър. — Ние също горим книги. Прочетохме книгите и ги изгорихме от страх да не ги намерят у нас. Микрофилмите не се оказаха удобни; постоянно сме на път и не искаме да заравяме филмите и да се връщаме обратно да ги търсим. Винаги съществува възможността да бъдем разкрити. По-добре е да пазим книгите в старите си глави, където никой не може да ги види или да се усъмни, че са там.
рей бредбъри, 451 градуса по фаренхайт
Powered by WordPress with GimpStyle Theme design by Horacio Bella.
Entries and comments feeds.
Valid XHTML and CSS.