Стефан Иванов

софия поетики в борисовата градина до езерото с лилиите

Posted by admin - 25/08/10 at 03:08:17 pm

Музика:

Ambient Anarchist
Nasekomix
Wayab
Блуба Лу
Джаз трио: Валентин Геров (виола), Антони Дончев (пиано), Георги Дончев (бас)
Остава
Самоделия
Явор Захариев (Gravity Co) & DJ Dian Solo

Поезия и проза:

Богдан Русев
Борис Роканов
ВБВ
Васил Георгиев
Виргиния Захариева
Владимир Левчев
Галина Николова
Георги Господинов
Елена Алексиева
Елин Рахнев
Емануил А. Видински
Иван Димитров
Иван Ланджев
Иван Христов
Ида Даниел
Илко Димитров
Калин Терзийски
Камелия Спасова
Кристин Димитрова
Любомир Терзиев
Марин Бодаков
Мария Калинова
Мария П. Василева
Марица Колчева
Миглена Николчина
Мирослав Христов
Радослав Парушев
Румен Баросов
Стефан Иванов
Теодора Димова
Тодора Радева
Тома Марков
Ясен Василев
Ясен Атанасов

Със специалното участие на:

Василис Аманитидис (Гърция)
Раду Ванку (Румъния)
Сабина Уги (Унгария)
Станка Храстел (Словения)
Япрак Йоз (Турция)

благотворителна вечер

Posted by admin - 25/08/10 at 03:08:42 pm

На 26.08.2010 г., четвъртък, от 18:00 ч. в галерия “Кръг+” на ул.”Будапеща” 5 в София, приятели на Валентин Дишев ще четат свои текстове и ще предлагат за продажба книги. Цел на вечерта е и събирането на част от недостигащите средства за планираната през септември медицинска интервенция в чужбина, която е изключително важна за успешното лечение на Вальо.

Някои от заявилите участие в четенето до момента по азбучен ред:
Божидар Пангелов,
Бояна Петкова,
Ваня Константинова,
Виолета Гъркова,
Владимир Левчев,
Галина Николова,
Георги Милев,
Гриша Трифонов,
Екатерина Йосифова,
Иван Димитров,
Иван Ланджев,
Иванка Могилска,
Илко Димитров,
Ирен Леви,
Катя Начева,
Кристин Димитрова,
Левена Филчева,
Марин Бодаков,
Марица Колчева,
Мария Тодорова,
Мая Кисьова,
Мирела Иванова,
Нели Добринова,
Рада Александрова,
Рада Панчовска,
Силвия Чолева,
Федя Филкова,
Яна Монева,
Яница Радева
…
Списъкът остава отворен за нови участници.
Всеки, който желае да участва в четенето, да се обърне към организаторите:
Илко Димитров, Георги Милев, Ваня Константинова
За връзка: o.vania@abv.bg

Вход - 10 лв.

Банкова сметка за дарения:

IBAN - BG23UNCR70001508218706
BIC - UNCRBGSF
УниКредит Булбанк
Валентин Диков Дишев

нищо подобно фест

Posted by admin - 25/08/10 at 03:08:08 pm

година по-късно

Posted by admin - 24/08/10 at 12:08:24 pm

тези дни започнах да подготвям нова книга
този път не с поезия
а с есета пътеписи интервюта фрагменти

сетих се
че почти преди година подреждах и списъци
бих искал
да сложа няколко мнения за книгата
и да благодаря на хората които са ги написали:

За всички вас, които си мислите, че поезията е далеч от вас. Онова противно нещо, което са писали хората, когато са нямали интернет.

Е, аз от няколко месеца следя блога на Стефан Иванов. Съответно реших да се зарадвам и с книгата му Списъци. Не съм най-запаления читател на поезия, дори напротив, но силно препоръчвам това четиво – приятно е, реално е, близко е, от наш съвременник е.

http://sovanesyan.com/blog/new-listverse/

- - -

опитвам се да го напиша в стила на стефан иванов
въпреки че знам
че няма да успея
а няма и смисъл
не мога да постигна
надхвърлянето на простотата
чрез самата нея

днес бях на представянето на стихосбирката му
“списъци”
и двамата с крис се чудехме
независимо един от друг
дали няма заигравка като “(с)писъци”
в стил иво инджев
изглежда няма
но не е беда
не знам кога се зарибих да чета стиховете
в блога му
стана постепенно
когато прочетох
“свободно падане”
се зарибих окончателно
тогава още не знаех кой е той
четях безпредпоставъчно
имах период на четене на поетични блогове
сега съм на вълна два архитектурни
не вярвах
че ще помни
че съм му писала писмо
за да му кажа
че стиховете му ме кефят
но съм грешала
помнеше и името ми
това ме изненада
междувременно крис се запознал със стефан
случайно
без да се сети
че вече съм му говорила за него

на представянето стефан иванов четеше свои стихове
и пускаше музика
внимателно подбрана
която му говори
предполагам се надяваше
да проговори и на нас

рядко ми харесва как един поет чете стиховете си
въпреки че не е толкова ужасно
както когато художник говори за картините си
изключение от художниците е кольо карамфилов
може да има и други
например слона
който не казваше излишни неща
но стефан ги прочете добре
артистично
но без да преиграва
добави ново измерение към текста
константин павлов
също четеше своите добре
когато беше жив
без да преиграва

бях бясна
че някои от присъстващите не слушаха стиховете на стефан
говореха си през цялото време
пречеха ми да слушам
не забелязваха и музиката
изглежда бяха дошли
за да покажат колко са културни
как ходят на представяния на книги
и са навътре в литературата
а всъщност
да се видят и да поприказват
и да пият по едно или няколко
а
поезията
им беше само повод
а закупената книга
още малко валута
в културния им капитал

или може би се ядосвам
защото аз самата
не ходя по литературни събития
и затова ако отида
отдавам повече значение
на събитието
но все пак
ако си там заради автора
и поезията му
поне ще мълчиш от уважение
дори да си мислиш
че няма защо да слушаш стиховете му
щом си ги чел

но за щастие
повечето бяха там заради поезията
имаше много правостоящи
които слушаха внимателно
не им тежеше че са прави
клубът беше пълен
като на рок концерт

трудно ми е да повярвам
че е само на 24
той е завършен поет
какъвто аз никога не станах
когато го слушах си мислех
как ли ще се развие животът му
след такъв летящ старт

и си спомнях
едно литературно четене
през 1991
тогава бях на 17
георги рупчев
прочете свое стихотворение
хареса ми как чете
въпреки че тогава вече
почти не можеше да говори
но имаше дух
и стил
след това десет години
е продължавал безвъзвратно да умира
в “чувство за бавно изчезване”
тогава го видях за пръв и последен път
пишехме стихотворения върху балони
(не и георги рупчев
той едвам се движеше)
аз написах едно хайку на син балон
или поне в спомена ми беше син
едвин сугарев го прочете
роберт леви ме помоли
да му вържа косата на опашка
с ластиче
тогава беше на 28
изглеждаше ми много възрастен
вързах му я
в тревата до масата растяха горски ягоди
късах от тях и ги ядях
докато слушам поезия

а тогава стефан е бил на пет
или на четири

http://svetlaen.blogspot.com/2009/11/cheap-imitation.html

- - -

Списъци – Стефан Иванов – been there, done that. Голяма част от нещата в книгата му съм ги чела в блога му. Това не ги омаловажава. Ще подаря книгата на приятел с удоволствие, защото е чудесна. Хубава корица. Бях на премиерата и прекарах чудесно. Стефане, ако четеш това, нека другият път някой друг чете стиховете ти.

http://zazie.cult.bg/?p=1262

- - -

Ясно си спомням първият път, когато попаднах на блога на Стефан Иванов. Бях във Варшава, със страшно гъвкав график и много свободно време. И по-добре, защото стиховете му бяха като наркотик. Заспивах изчитайки месеци от архива, събуждах се и продължавах нататък. На страничен лист хартия записвах имена на автори, книги, музиканти и се питах как ли успява… да знае толкова толкова много?

Обикновено когато попадна на нещо, което толкова силно ми хареса, търся контакт и изпращам усмивки под формата на комплимент. Както се казва, един в повече никога не е излишен.

„Списъци“ е новата му книга. Все още топла, топла, не съм имала възможността да я прочета, но отива в списъка за подаръци под елхата.

http://apieceofme.wordpress.com/2009/11/20/stefan-ivanov/

- - -

„Списъци“ на Стефан Иванов носи най-точното си заглавие. Дълго обмислях как да изразя отношението си към тази книга с поезия. Бих казала, че тя много ме обърка и малко ме разочарова. Разочарованието не идва от това, че поезията на Стефан Иванов не я бива. Добра е. Стефан Иванов е поет и никой не може да му го отрече.

Това, което смущава в „Списъци“, е точно описът на наблюдения, предмети, имена на духовни водачи, улици, музикални парчета, филми, сънища и усещания и непроизлизащото от това описание нищо. Тоталната липса на дълбочина отвъд изброяването. И това е всъщност и очарователното на тази книга. Книга на един поет, който ходи, събира, ръси имена самовлюбено. Дори и неговата печал е толкова повърхностно изложена на показ, че на читателя не му става кофти от потапянето в нещо жестоко, което авторът описва дистанцирано. Читателят просто безразлично регистрира. От него не се очаква повече. И самотата, и отчуждението на града са декоративни. Затова „Списъци“ са списъци, а не не дълбинни изследвания на егото, каквото можеха да бъдат при един друг поглед на автора.

Стефан Иванов е за мен и най-истинският блогов поет в българската блогосфера (виж блога му). Той няма конкуренция в Интернет, поне не в българския сектор. Той успява да превърне и поканата за литературно четене в поезия. Списъците са свалени от блога. В този смисъл те са поетични дневници, описания какво ми се е случило, как мисля и какво четох или слушах в метрото, когато токът спря.

Лично аз предпочитам живото описание от блога пред хартиения вариант. Хартиеният вариант е загубил от това, че към текстовете ги няма датите и фотографиите. Много от текстовете в блога живеят именно от това взаимодействие между дата на случване, фотографиите на мястото, другия поглед. Текстовете са екранни и форматът им е такъв. От друга страна пък книжното издание достига и до хора, които се не ровят из блогове с интензивността, с която аз правя това.

За оформлението на книгата. Отвън – чудесна корица от фотография на Яна Лозева. Отвътре – харвесва тази книга, харесвам тоталната липса на финтифлюшки и декорации, харесвам и завръщането към консервативното оформление; обичам консервативния серифен шрифт. Разтворете я и ще разберете за какво ви говоря. Това е свитък, бързо хвърлено четиво. Напълно съответстващо оформление на съдържанието.

За редакцията – за мен тази книга се е нуждаела от здрава редакция, има малко повече плява в нея, отколкото е по моя вкус. Въпреки всичко – книга, която си заслужава да се чете именно заради тази повърхностност. И като казвам повърхностност, това не е обвинение – това се е най-точното наблюдение на днешния свят. Всичко друго би било лъжа или поетичен свят, който не е този, който е отвън.

Ако трябва да кажа за каква публика е тази книга, бих казала – добре образовани млади градски хора без деца с тенденция към слаба критика на консуматорското общество и с изведена на показ естетизирана носталгия към образците на културата, но не заради самите образци, а заради това, което те казват за нас, когато ние говорим за тях. Или както би казал самият Стефан Иванов:

сънувам

пиша за фуко ницше и киркегор
разговарям за моноспектакъл
за вредата от тютюнопушенето
слушам историята на момче
чийто баща е починал от инфаркт

и от това обикновено не произлиза нищо. Както и нищо не произлиза от нищо вече на тоя свят. Според „Списъци“. Както аз ги разчетох.

http://mislidumi.de/?p=4849

- - -

Не на последно място - Списъци на Стефан Иванов. Едва ли има обичащ литературата човек, който поне малко или поне веднъж да не е бил изкушен от поезията. А някои напълно попадат под нейната власт. Списъци е изкусителна и властно покоряваща книга с поезия. Ако това е писането на генерация ‘86, то значи има някаква надежда в цялата българска хамалогия.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?p=258169

- - -

Направи ми впечатление, че Стефан Иванов вече си е избрал посока и уверено се движи към естетиката на поетите около “Сезон” - Теофилов, Чолева, Ранчев и пр.

стефан иванов - типичен инфантил, вечният юноша, който никога не пораства, оттам и ще прилича на всеки, който на 2метра разстояние от него

http://www.con-text.org/forum/index.php?PHPSESSID=8dd6c15f93b7e2ba1171a67c88839a39&topic=1700.15

Search